В НАП е сформиран нов отдел „Превенция и противодействие срещу изпирането на пари“ към дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“. Уточнява се, че той е създаден в изпълнение на Закона за хазарта и Закона за мерките срещу изпирането на пари, според които държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с него дейности се осъществява от изпълнителния директор на НАП.
В помощ на хазартните оператори при спазване на нормативните изисквания, НАП е разработиа Становище по прилагане на разпоредбите на Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закон за мерките срещу финансиране на тероризма (ЗМФТ) от организаторите на хазартни игри
Припомня се, че през януари 2020 г. България обяви завършването на първата си цялостна Национална оценка на риска (НОР) от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Оценката се извършва в съответствие с методиката на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) и Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа.
Непрекъснатото развитие на заплахите и уязвимостите в това отношение, налага периодичната актуализация на Националната оценка на риска. В резултат на приетия на 18.05.2022 г. доклад за България, в момента към страната ни се прилага “Процедура на засилен мониторинг” на Комитета MONEYVAL. Периодът на наблюдение от страна на FATF приключи през юни 2023 г., когато България докладва напредък, след което FATF ще прецени дали са налице основания да включи страната ни в поддържан от нея списък на държави под засилен мониторинг (т.нар. „сив списък“ на FATF).
От НАП призовават всички граждани и организации, които имат съмнения или информация за схеми за изпиране на пари и нередности в хазарта, да подават сигнали на специално създаден от НАП е- адрес: illegal_gambling@nra.bg.
В доклада с резултатите от националната оценка на риска, публикуван на сайта на ДАНС за резюмирани установените основни рискови събития:
- Изпиране на пари от корупция (включително имущество, придобито от присвояване на средства/измами с обществени поръчки с фондове на ЕС) чрез сложни схеми за разслояване на средствата на територията на страната или извън нея със съдействието на „професионални перачи”, както и последващо интегриране на средствата във финансови инструменти в чужбина, в юридически лица и недвижими имоти в страната;
- Изпиране на пари от измами (в т.ч. компютърни и инвестиционни), извършени в чужбина или на територията на страната от малки или средни организирани престъпни групи, чрез използване на формалната финансова система с последващо нареждане на средствата към сметки в чужбина или изтегляне в брой;
- Изпиране на пари от данъчни престъпления (избягване установяването на данъчни задължения и измами с ДДС), вкл. и от малки или средни организирани престъпни групи чрез използването на подставени лица, вкл. местни и чуждестранни юридически лица, чрез формалната финансова система и помощта на „професионални перачи“ в сложни схеми за разслояване на средствата;
- Изпиране на пари (на фазата на разслояване и интеграция) чрез използване на юридически лица (основно ЕООД и ООД и много по-рядко дружества с друга правно-организационна форма) или трети физически лица (от или извън близкия кръг на извършителя или с нисък социален статус );
- Изпиране на пари (разслояване) от извършени в чужбина предикатни престъпления (основно измами, данъчни престъпления, трафик на хора и наркотици) чрез формалната финансова система в България, както и чрез пренос на пари в брой през граница на територията на страната;
- Интегриране от местни и чуждестранни лица на значителни по обем „изпрани средства”, (придобити от различни предикатни престъпления) в сектора на строителството, търговията с храни и горива, както и недвижимите имоти, чрез използването на трети лица или кухи компании и фиктивни инвестиции;
- Възможност за въвличане на професионалисти, а в по-ограничени случаи и задължени субекти по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), улеснено от уязвимости, свързани с правилата за допускане до пазара (напр. регистриране/лицензиране) и подбора на техните служители, като основен риск, който подпомага функционирането на организираната престъпност и допринася за нивото на повечето от гореизброените рискове.
Установените чрез тази оценка високорискови събития от финансиране на тероризъм включват:
- Използване на нерегулираните неформални услуги за трансфери на средства (хавала) за прехвърлянето на средства, потенциално свързани с финансиране на тероризъм, за което способстват и мигрантските общности, допълнително повлияно до голяма степен и от кешовата и „сива икономика”;
- Презгранично движение на парични средства.
