От 1 август относителната тежест на китайската валута в международната валутна кошница на МВФ ще нарасне. Юанът се изкачва на третото място. Тежестта на долара също се увеличава, като това става за сметка на останалите три резервни валути – еврото, паунда и йената, съобщава Les Echos.
Китайската валута – юанът – засилва значението си като международна резервна валута. Тази дни МВФ определи дела на отделните резервни валути при определянето на състава на специалните права на тираж (СПТ).
Разчетна единица на световната организация и международна резервна валута, СПТ се състоят от кошница от валути. При определянето на новия ѝ състав делът на юана се увеличава от 10,92% на 12,28%, което го превръща в третата валута в кошницата. Делът на долара също се покачва от 41,73% на 43,38%. При това ново разпределение еврото, паундът и йената губят от своята тежест. Еврото, което запазва второто си място, вече е с дял 29,31% вместо 30,93%. Йената спада от 8,33% на 7,59%, а паундът – от 8,09% на 7,44%. Промяната влиза в сила от 1 август.
За първи път след влизането на юана във валутна кошница като пета резервна валута се преизчислява относителната тежест на валутите, съставящи СПТ. Предвид пандемичната криза, преизчисляването закъсня. То се прави на всеки пет години. През март 2021 г. административният съвет на фонда взе решение да запази сегашния състав на кошницата до 31 юли 2022 година.
Според принципите на изчисление, в сила от 2015 г., съставът на кошницата на СПТ се определя от твърде сложна формула. Участващите валути трябва да бъдат „свободно използваеми“, „широко използвани за извършване на международни разплащания“ и „непрекъснато търгувани на основните валутни пазари“. Формулата отчита и стойността на износа на стоки и услуги от петте страни през последните пет години. Към тази оценка на тежестта на страната в световната търговия се прибавя финансов показател, който включва с равно значение обявените официални резерви в дадената валута от трети страни, обемът на обменните операции в тази валута, предоставените в нея кредити от международните банки и ценните книжа емитирани в тази валута.
Тази формула обаче не е напълно удовлетворителна. МВФ насърчава по-задълбочено изследване на използваните критери с цел „да се гарантира те да продължат да отразяват по адекватен начин ролята на валутите в световната търговия и на финансовите пазари“.
Докато изчакваме, китайската стратегия се оказва печеливша. Делът на страната в международната търговия нарасна от 13,5% на 15% между 2015 и 2020 година. В резултат на това се увеличи и влиянието на Пекин в международните институции.
Превод Георги Саулов
