Много държави са притиснати от увеличаване на лихвените плащания и големи изкупувания на дългове. Икономическите белези от пандемията, конфликтите по света и рязкото покачване на световните лихвени проценти засегнаха най-тежко страните с ниски доходи. Средната страна с ниски доходи харчи над два пъти повече за обслужване на дълг към чуждестранни кредитори като дял от приходите, отколкото преди 10 години – приблизително 14 процента в края на 2023 г. спрямо 6 процента 10 години по-рано. След години на значително вземане на заеми, изкупуването на дългове в страните с ниски доходи в близко бъдеще е почти тройно над дългосрочната им средна стойност: около 60 милиарда долара в сравнение със средна годишна стойност от 20 милиарда долара от 2010 до 2020 г.
Подобрените процеси на кредиторите – благодарение на работата на комитетите на кредиторите и Кръглата маса за глобалния държавен дълг, Г-20, Парижкия клуб и други – помогнаха за рационализиране на преструктурирането на държавния дълг и съкращаване на сроковете за преструктуриране. Необходима е обаче още работа, за да се направят тези процеси по-бързи и допълнително да се намали несигурността.
Въпреки че досега избягвахме системна дългова криза, по-високите лихвени плащания и изплащане на дългове задушават растежа и заетостта, като същевременно оказват значителен натиск върху публичните финанси на много държави. Това идва в момент, когато страните се нуждаят от критични инвестиции, за да постигнат устойчив и приобщаващ икономически растеж и да се адаптират към изменението на климата. Ако не се обърне внимание, този натиск върху ликвидността може да доведе до проблеми с платежоспособността за много уязвими страни. С други думи, това, което сега е натиск върху публичните финанси, може да се превърне в дългова криза със съществени последици за растежа, създаването на работни места и бедността.
Глобалната общност трябва да действа сега, за да избегне този резултат.
МВФ и Световната банка заедно предлагат пакет от действия в подкрепа на страните с ниски доходи и други уязвими страни, докато работят за управление на този натиск с цел създаване на повече място в държавните бюджети за подпомагане на растежа и изграждане на устойчивост.
Подходът се основава на три стълба:
Стълб 1 – Мобилизиране на вътрешни ресурси. Правителствата могат да стимулират растежа и работните места и да генерират фискално пространство чрез мобилизиране на вътрешни ресурси. Новата инициатива за мобилизиране на вътрешни ресурси на МВФ/Световната банка ще предостави политически съвети и помощ за развитие на капацитета, за да помогне на страните да изпълнят необходимите реформи. Това означава последователност от реформи за ускоряване на икономическия растеж и създаване на работни места, като същевременно укрепва управлението и се справя с корупцията, ръководени от взаимно обучение и международен опит. Той също така призовава за подобряване на ефективността на публичните разходи, увеличаване на държавните приходи за посрещане на приоритетни нужди и развитие на вътрешните финансови пазари за насочване на спестяванията към продуктивни цели.
Стълб 2 – Международна подкрепа. Финансовата подкрепа може да помогне на страните да посрещнат нуждите си, докато предприемат важни реформи. Ще бъде необходима подкрепа от двустранни и многостранни партньори за развитие, включително чрез предоставяне на по-евтино финансиране и безвъзмездни средства. Много държави, изправени пред натиск за рефинансиране, се нуждаят от положителни нетни потоци през следващите няколко години. 2024 г. е критична година за успешното завършване на 21-вото попълване на Международната асоциация за развитие на Световната банка и прегледа на Доверието за намаляване на бедността и растеж на МВФ.
Стълб 3 – Намаляване на тежестите за обслужване на дълга. Необходими са нови решения в подкрепа на страни, които нямат проблеми с платежоспособността, но трябва да управляват високите нива на обслужване на дълга. Те включват механизми от многостранни или двустранни партньори за мобилизиране на ново финансиране, включително от частния сектор, при достъпни условия, като се използват кредитни подобрения за рефинансиране на съществуващ дълг. Държавите биха могли също така да извършват операции по управление на задълженията, включително суапове на дълг срещу развитие и обратно изкупуване на дълг, когато е подходящо.
*Анализът е от блога на Международния валутен фонд…
