Югоизточна Европа (ЮИЕ) остава една от най-уязвимите меки цели за продължаващата хибридна война на Кремъл срещу Европейският съюз и демократичния Запад. Въпреки че регионът е направил важни крачки към демократизация и по-добро управление през последните две десетилетия, неговите икономики остават по-малко конкурентоспособни от своите връстници в ЕС, измъчвани от неоправдана политическа намеса и държавна собственост, слабо развит частен сектор и непрозрачни междуправителствени споразумения с авторитарни държави.
Това са сред заключениета на доклада на Центърът за изследване на демокрацията „Незаконни финансови потоци и дезинформация в Югоизточна Европа“, представен по време на форума Антикорупция и национална сигурност, проведе в София.
В разработката на ЦИД се изтъква, че комбинацията от държавно и медийно превземане, тлеещите етнически разделения между и вътре в страните и наследството на руските когнитивни пристрастия правят региона основна мишена за агресията на Кремъл. Русия продължи да използва икономическа принуда, дезинформация и хибридни заплахи, за да подкопае националните политики на членовете на НАТО и ЕС и страните кандидатки от стратегическо значение, коментират авторите на доклада.
Незаконните финансови потоци (IFF) са в основата на държавните и медийни олигархични мрежи в Югоизточна Европа. Възлизайки на 6% от БВП на региона, те са по-разпространени на Балканите от средното за света, което възлиза на 3-5% от световния БВП. IFF насърчават търсенето на облаги и престъпното поведение, намаляват капацитета на правителствата да подкрепят развитието и приобщаващия растеж, подкопават върховенството на закона и функционирането на системите за наказателно правосъдие и застрашават бизнес средата.
Данните сочат, че в периода 2000-2020 година в България са влезли 78 млрд. долара, които могат да бъдат окачествени като незаконни финансови потоци.
Представена е и Програма за действие, разработена в партньорство между ЦИД, Базелския институт за управление и българското правителство.
Сред ключовите точки в програвмата са приоритетите за засилване на публично-частното партньорство между правителствата и гражданското общество, които са незаменими за борбата с корупцията и че ангажирането на гражданското общество е ключова стратегия за увеличаване на въздействието.
Подчертава се още, че за да бъде една програма за борба с корупцията наистина трансформираща, тя трябва да е насочена и да включва и корупцията в частния сектор. Необходими са мерки от страна на частния сектор за предотвратяване и прекъсване на създаването и изпирането на доходи от престъпна дейност, по-специално тези, свързани с чужди авторитарни правителства. Политиките трябва също така да включват правоприлагане срещу подкупите, както и ефективно антикорупционно образование и обучение, предоставени на частния сектор.
