Капиталовите пазари са от съществено значение за стимулиране на икономическата активност, осигурявайки механизми за набиране на средства и ефективно разпределение на ресурсите. Стабилността на тези пазари и финансовите институции, които ги посредничат, следователно са критични на макро ниво, особено когато нестабилността на пазара и икономическата несигурност са високи, каквито са сега, изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
В последния си доклад за глобалната финансова стабилност МВФ оценява, че рисковете за глобалната финансова стабилност са нараснали значително, водени от по-строгите финансови условия и повишената търговска и геополитическа несигурност. Оценката е подкрепена от три основни и перспективни уязвимости във финансовата система:
- Капиталовите пазари стават все по-концентрирани – например Съединените щати съставляват почти 55 процента от глобалния капиталов пазар спрямо 30 процента преди две десетилетия – и оценките на някои активи остават разтегнати въпреки неотдавнашните разпродажби. По-нататъшните корекции на цените на активите предполагат необходимостта от внимателно внимание, предвид изключително несигурния икономически фон.
- Небанковите финансови институции (НБФИ) станаха по-активни в насочването на спестяванията към инвестиции от 2008 г. насам и връзката им с банките продължава да расте. По-нататъшните разпродажби биха могли да натоварят някои финансови институции, а последвалото намаляване на задлъжнялостта в сектора може да изостри пазарните сътресения.
- Нивата на държавния дълг продължават да растат, като изглежда изпреварват растежа на пазарната инфраструктура, която има за задача да осигури гладко функциониране на пазара. Основните пазари на държавни облигации може да имат повишена волатилност, особено тези в страни с високи нива на дълг. По-рисковите развиващи се пазари, чиито спредове по държавните облигации се повишиха по време на неотдавнашните пазарни сътресения, може да се окажат по-предизвикателни да рефинансират своя дълг или да финансират допълнителни държавни разходи.
Във всички тези области банките играят решаваща роля. Те са в основата на финансовата система не само поради основната си функция за отпускане на заеми, но и поради ключовата си роля за улесняване на растежа на капиталовите пазари. Големите международни банки са важни създатели на пазара на ценни книжа и деривати. Те също така са основни доставчици на ливъридж за различни сегменти на НБФИ, с възможност да отпускат заеми директно срещу портфейли от активи, чрез кредитни линии, или да улесняват ливъридж индиректно чрез репо сделки и деривати.
Глобално системно важни банки или G-SIB и други доставчици на ливъридж, като клирингови къщи за деривати, използват различни инструменти, за да се защитят срещу риска от фалит на дадено НБФИ образувание, включително изисквания за обезпечение и споразумения за намаляване на брутните експозиции. Те обаче не могат да контролират колко клиентът заема от друго място. Следователно връзката между банките и НБФИ се засили през последните години – например в Съединените щати заемите на НБФИ достигнаха 120 процента от общия собствен капитал на банките от първи ред.
Засилваща се връзка между банките и небанките
Въпреки че разширеното финансово посредничество от страна на небанковите институции влияе положително на икономиката, прекомерният растеж, основан на заемането на заеми от традиционните банки, може да направи и двата типа кредитори по-податливи на потенциални рискове от заразяване. Сред другите сегменти на НБФИ, този Доклад за глобалната финансова стабилност обсъжда как определени хедж фондове, ключов тип НБФИ, виждат, че техните стратегии за търговия с висок ливъридж имат обратен ефект на нестабилни пазари. Това може да доведе до намаляване на задлъжнялостта, при което те продават активи на падащ пазар, което на свой ред причинява загуби за банките, които са предоставили своя ливъридж.
Друг сегмент от НБФИ, който отбеляза значителен растеж, е частният кредитен сегмент, който обикновено отпуска заеми на по-малки корпоративни кредитополучатели. Тъй като частният кредит продължава да расте, банките са станали доброволни партньори чрез съвместни предприятия или чрез предоставяне на заеми. С прогнозата за забавяне на глобалния растеж, способността за изплащане на кредитополучателите може да се влоши, което да доведе до загуби както за частните кредитни фондове, така и за банките партньори.
Дългът се увеличава и в един много различен сектор – правителството. Държавният дълг сега представлява 93 процента от глобалната икономическа продукция, спрямо 78 процента преди десетилетие, а разходите за финансиране са се увеличили както в номинално, така и в реално изражение. Тъй като държавните облигации са крайъгълни инструменти на капиталовите пазари, прекъсванията на този пазар могат да представляват заплаха за финансовата стабилност.
Ускоряващата растежа фискална консолидация е ключова за намаляване на този риск, както посочва Фискалният монитор на МВФ. Друг важен аспект е да се гарантира, че пазарът остава ликвиден и добре функциониращ. За напредналите икономики такава устойчивост зависи, от една страна, правителствата да смекчат големите количества емисии на облигации, а от друга да гарантират, че банковите и небанковите брокери-дилъри имат капацитета да ги посредничат. В нововъзникващите пазари надеждността на рамките за управление на дълга е от съществено значение. Това означава, че ще бъде от ключово значение укрепването на капацитета на институциите, ясни цели и стратегии за емитиране и изкупуване на облигации и внимателно калибриране на валутния състав на облигациите.
Препоръки за политиките
Увеличаването на ливъриджа на небанковите финансови играчи не отрича непременно ползите, които предоставят на икономиката, ако предпазните парапети гарантират, че могат да издържат на неблагоприятни шокове. Като начало, засилените изисквания за докладване трябва да помогнат на надзорните органи да развият цялостна представа за своите дейности и да разграничат кои осигуряват полезно финансово посредничество и кои поемат прекомерен риск или са лошо управлявани. От решаващо значение е да се укрепят политиките, които смекчават уязвимостите на ливъриджа и взаимосвързаността, като се основават на минималните стандарти или препоръки на Съвета за финансова стабилност и други органи за определяне на стандарти.
Банките, като основа на системата, трябва да бъдат устойчиви на неблагоприятни сътресения, включително тези, произтичащи от нарастващите им взаимовръзки с небанковите институции. Пълното, навременно и последователно прилагане на международно договорените банкови регулаторни стандарти ще осигури равнопоставеност в юрисдикциите и ще гарантира достатъчно и подходящ капитал и ликвидност. Експозицията на банките към НБФИ трябва да се управлява разумно.
С нарастващите нива на държавния дълг, устойчивостта на функционирането на пазара на облигации може да бъде изградена чрез политики, които насърчават централизирания клиринг на облигации и намаляването на рисковете от контрагента, като в същото време допълнително укрепват устойчивостта на централния клиринг. Също така е важно да се гарантира, че ключовите посредници на пазарите на държавни облигации са стабилни и оперативно устойчиви.
За нововъзникващите пазари надеждните рамки за посрещане на нуждите от държавно финансиране могат да укрепят пазарите на облигации. Други полезни инструменти включват средносрочни стратегии за управление на дълга на МВФ и Световната банка за прехвърляне на дългове и оценка на неговата валутна структура и разходите за финансиране. Нововъзникващите икономики може също да обмислят начини за развитие на вътрешни пазари за държавни облигации, тъй като увеличеното търсене на облигации от страна на дългосрочни местни инвеститори помогна за ограничаване на разходите за финансиране и външния натиск през последните години.
