Текстът на Доналд Дж. Будро* е от сайта на American Institute for Economic Research…
Сред най-полезните въпроси, които трябва да имате под ръка, е „Ами ако?“ Неспособни да видим бъдещето — тъй като бъдещето все още не е създадено — все пак е разумно да се опитаме внимателно да го предвидим, за да можем да се подготвим за него възможно най-добре. Особено важен умствен инструмент за това е честото питане „Ами ако?“
–Ами ако се задава голям срив на фондовия пазар? Може би е по-добре да намаля притежанията на корпоративни акции в портфолиото си.
–Ами ако откажа това предложение за работа с много висока заплата? Приходите ми през целия живот ще бъдат по-ниски и ще бъда нещастен, така че е по-добре да приема предложението.
–Ами ако, опитвайки се да спестя пари, не успея да премахна това старо дърво от задния си двор и тогава буря изпрати това нещо да се разбие върху покрива на къщата ми? Може би най-разумният начин е да похарчите парите, за да премахнете дървото.
Питането „ами ако“ е здравословен навик, но само ако се прави разумно. И разумното питане „ами ако“ изисква във всяка ситуация също да попитаме „Но също и какво ако?“
–Но какво ще стане, ако шансовете фондовият пазар да процъфти са по-големи от шансовете да се срине? Може би не трябва да намалявам притежанията на моето портфолио от корпоративни акции.
–Но какво ще стане, ако работното време на тази високоплатена работа е толкова дълго и нивото на стрес е толкова високо, че ще бъда нещастен да работя в нея? Може би е най-добре да откажа предложението за работа.
–Но какво ще стане, ако старото дърво в задния ми двор е все още здраво? Може би парите, които сега бих похарчил, за да го премахна, биха били по-добре изразходвани за подмяна на старата ми HVAC система.
Никога не можем да сме сигурни, че изборите, които правим, ще се окажат най-добрите. Но можем да бъдем сигурни, че ще направим необичайно голям брой лоши избори, ако никога не питаме едновременно „Ами ако?“ и „Но също какво, ако?“
В личен план този урок, макар и верен, е доста банален. Занимавайки се с личните си дела, ние естествено и без да мислим за това, питаме „Ами ако?“ и „Но също какво, ако?“ И все пак на арената на обществената политика, докато често се задава „Ами ако“ този първи въпрос твърде рядко е последван от „Но също така какво ако?“
Протекционистите, например, винаги се питат „Ами ако не защитим тази индустрия от чуждестранна конкуренция? Може да се окажем без достъп до критично военно оборудване!“ Тук, задаването на този въпрос е подходящо. Това, което не е подходящо, е да не зададете последващ въпрос „Но също какво, ако?“ въпроси. Подобен провал обаче е нещо обичайно.
Подходящите въпроси „Но също какво, ако“ в този случай включват следното:
–Но какво ще стане, ако защитата на тази индустрия отклони ресурсите от други домашни цели, които са още по-важни във военно отношение?
–Но също така какво ще стане, ако защитата на тази индустрия я направи толкова зависима от правителствените услуги, че тя губи иновативното си предимство, като по този начин в бъдеще ще бъде по-скоро задължение, отколкото актив за нашата национална отбрана?
–Но какво ще стане, ако защитата на тази индустрия толкова разгневи някои чужди правителства, че те реагират с търговски бариери, които увреждат други наши индустрии, които са важни за националната отбрана?
Протекционистите също нетърпеливо питат „Ами ако днес не успеем да защитим индустрия Y и утре открием, че процъфтяваща в чужбина тази индустрия е основен източник на отлична заетост?“. Но протекционистите никога не отговарят на този въпрос, питайки „Но също така какво ще стане, ако, защитавайки индустрия Y, откажем ресурси на индустрия Z, която би се оказала източник на още по-добра заетост в бъдеще?“
Грешката да попитате „Но и какво, ако?“ е широко разпространена и сред антитръстовите ентусиасти. Виждането на процъфтяващата днес голяма, успешна фирма — CurrentlyDominant, Inc. — често предизвиква въпроса „Ами ако никой никога не може да се конкурира с CurrentlyDominant, Inc. с достатъчно енергия, за да поддържа цените в тази индустрия ниски и качеството на продукта високо?“ Всеки, който задава този въпрос, е човек, който очевидно не притежава предприемаческата креативност, за да измисли средство за успешна конкуренция утре за клиенти, които днес се обслужват най-добре от CurrentlyDominant, Inc. Но, разбира се, всичко, което е необходимо, е един такъв креативен човек.
Сега в Съединените щати живеят 340 милиона души, а на земята са осем милиарда. Шансовете са почти 100 процента — и историята подкрепя това твърдение — високите печалби и големият пазарен дял на CurrentlyDominant, Inc. днес ще подтикнат утре поне един от тези много хора да измислят успешен предприемачески отговор, който гарантира, че CurrentlyDominant, Inc. няма да издържи дълго, ако упражнява монополна власт срещу интересите на потребителите.
Фактът, че преподаватели в колежи, държавни бюрократи и политици не могат сами да си представят как конкуренцията може да бъде успешно изравнена на пазара срещу CurrentlyDominant, Inc., свидетелства само за това, че такива хора не са предприемачи. За съжаление, неспособността им да си представят предприемачески, конкурентни възможности се приема погрешно като доказателство, че CurrentlyDominant, Inc. трябва да бъде атакувана с антитръстови правила, вместо да бъде оставена да процъфтява и да бъде дисциплинирана само от креативни пазарни конкуренти.
Арогантността на онези, които желаят да отприщят кучетата на антитръста на CurrentlyDominant, Inc., им пречи да задават важни последващи въпроси, включително:
–Но какво ще стане, ако това, което изглежда като господство на тази компания над потребителите, наистина е резултат от уникалните умения и решителност на тази компания да обслужва потребителите по-добре, отколкото сега потребителите се обслужват от съществуващи конкуренти?
–Но също така какво ще стане, ако използването на антитръстови правила срещу CurrentlyDominant, Inc. ще намали стимулите на бъдещите предприемачи да превъзхождат в удовлетворяването на потребителите?
–Но също така какво ще стане, ако използването на антитръстови правила срещу CurrentlyDominant, Inc. насърчи бъдещите предприемачи да се стремят към по-голям пазарен дял, не като работят възможно най-усърдно, за да угодят на потребителите, а вместо това, като лобират антитръстовите органи да затруднят конкурентите си със заплахи за антитръстови съдебни преследвания?
Отново задаването на такива въпроси не гарантира, че ще бъдат получени верни отговори. Ще се правят грешки. Но шансовете нещата да се объркат – вероятността да се максимизират грешките – са много по-високи, ако след въпроса „Ами ако?“ пропускаме да попитаме „Но също какво, ако?“
*Доналд Дж. Будро е асоцииран старши научен сътрудник в Американския институт за икономически изследвания и е свързан с Програмата на Ф. А. Хайек за напреднали изследвания във философията, политиката и икономиката в Центъра Меркатус към университета Джордж Мейсън; член на борда на Mercatus Center; и професор по икономика и бивш председател на катедрата по икономика в университета Джордж Мейсън. Той е автор на книгите The Essential Hayek, Globalization, Hypocrites and Half-Wits и негови статии се появяват в такива публикации като Wall Street Journal, New York Times, US News & World Report, както и множество научни списания. Будро получава докторска степен по икономика от университета Обърн и диплома по право от университета на Вирджиния.
