Прогнозите показват, че и в средносрочен, и в дългосрочен план, при параметрите на действащото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства. Стойностите на бюджетните показатели в Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. предполагат, че делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства може да достигне 5,5% от БВП, а през следващите три години да надхвърли 6,0%. Това се посочва в публикувания от НОИ Актюерски доклад, представящ оценка на дългосрочното финансово състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) в България за периода 2023-2070 г.
Изтъква се, че в дългосрочен план до 2070 г., дефицитът в ДОО ще се запази на нива от около 5% от БВП. Тези стойности са прогнозни и зависят от конкретните демографски параметри и икономически условия, но те ясно демонстрират, че проблемите пред финансовата устойчивост на ДОО няма да загубят актуалност.
В сравнение с предходния актюерски доклад, изготвен на база действащото към 1 януари 2020 г. законодателство, настоящият доклад показва влошаване на перспективите пред дългосрочното финансово състояние на ДОО. Следва да се подчертае, че това не се дължи на развили се между двете оценки неблагоприятни демографски и икономически процеси, доколкото при настоящия доклад са използвани по-благоприятни допускания. Причината са най-вече въведените промени в нормативната уредба, измежду които с особено силен дългосрочен ефект са мерките, предприети в условията на пандемията на COVID-19. Те доведоха до осезаемо подобрение на адекватността на пенсиите, но доколкото допълнителните разходи за тях бяха финансирани с трансфери от централния бюджет, вместо с осигурителни вноски, те увеличиха несъответствието между приходната и разходната част на системата и съответно – нейната зависимост от държавния бюджет.
Имайки предвид този исторически опит, дългосрочното финансово състояние на ДОО би било повлияно положително, ако бъдещи решения за увеличения на разходите бъдат съобразявани с демографските реалности, макроикономическите прогнози и възможностите евентуални допълнителни разходи да бъдат компенсирани със собствени приходи. В противен случай зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства.
Новият доклад отбелязва, че демографските процеси ще са основният източник на финансова нестабилност за ДОО. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще намалява за сметка на населението над трудоспособна възраст. Очаква се, че до 2070 г. делът на хората на 65 и повече години да достигне до 30,8% от населението при 21,6% през 2023 г. И ако през 2023 г. на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падат 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 г. те вече ще са 55. Ще нараства и средната продължителност на живота.
За ДОО застаряването на населението води до намаляване броя на хората, които правят вноски в системата за сметка на онези, които черпят права от нея.
Стойността на т.нар. „системен коефициент на зависимост“ (брой на пенсионерите с пенсия за трудова дейност на 100 осигурени лица) към момента е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 г., след което ще започне да нараства, достигайки до около 80 пенсионери на 100 осигурени лица в 2060 г.
Намаляващият брой на осигурените лица и промените в тяхната възрастова структура ще ограничават възможностите за нарастване на приходите от осигурителни вноски в ДОО.
При параметрите на действащото законодателство, разходите за пенсии от БВП ще нарастват и ще надхвърлят 11% през следващите няколко години. След това те започват слабо да намаляват, но остават трайно на нива между 10% и 11% за целия прогнозен период.
Дългосрочните прогнози за разходите за пенсии подсказват, че основното предизвикателство не е да се задържи нарастването на разходите за пенсии, а да се намерят подходящи източници за финансирането им. За това говори и фактът, че през 2023 г. средният действителен размер на вноската за пенсия е 16,3%, доколкото все повече лица се осигуряват в ДОО с по-нисък размер на вноската заради участието им в УнПФ.
Необходимият размер на вноската за балансиране на приходите и разходите в системата обаче е бил 37,5%, т.е. с над 20 пр. п. по-голям. В съчетание с демографските проблеми, водещи до намаляване броя на осигурените е видно, че възможностите за нарастване на осигурителните приходи са ограничени. Налице е почти парадоксалното състояние ДОО да има ниски разходи като дял от БВП, пенсии и обезщетения с намаляваща адекватност, но и висок дефицит, който трябва да бъде финансиран с трансфери от централния бюджет.
Повишаването на броя на годините в осигуряване преди упражняване право на пенсия със сигурност ще се отрази благоприятно не само върху дългосрочното финансово състояние на ДОО, но и върху адекватността на пенсиите. Но следва да се има предвид, обръща внимание докладът, че процесът на нарастване на пенсионната възраст и изискуемия стаж за осигурените лица от трета категория труд все още не е завършил и затова въвеждането на още по-строги условия за пенсиониране сериозно ще влошат достъпа им до пенсия.
Докладът изтъква и нуждата от преглед на някои съществуващи разпоредби, които водят до увеличаване на средната продължителност на получаване на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг период на осигуряване, т.е. да съответстват на по-голям осигурителен принос.
Поддържането на баланс между социалнозащитната и осигурителната функция на ДОО би позволило намаляване на разликата между необходимия и действителния размер на осигурителната вноска, без да се налага увеличаването на нормативния ѝ размер.
Увеличаването на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, например с по 1 пр. п. на всеки пет години до достигане на 19,8% през 2045 г. би подобрило финансовата автономност на ДОО. При този алтернативен сценарий, в края на прогнозния период близо 68% от общите разходи на системата ще бъдат финансирани със собствени приходи. Подобна мярка обаче е твърде непопулярно решение, което потенциално ще има неблагоприятни последици върху разполагаемите доходи на осигурените лица и върху конкурентоспособността на българската икономика. Така че вместо увеличение на нормативния размер на осигурителната вноска, подобряването на финансовата автономност на системата може да бъде търсено чрез постигане на по-добър баланс между социалнозащитната и осигурителната функции на ДОО.
Внимателната преценка кои да бъдат периодите, които се признават за осигурителен стаж, без за тях да се дължат или без за тях да са платени осигурителни вноски, и каква да бъде тяхната продължителност, по естествен път би намалило разликата между действителния и необходимия размер на вноската.
Обвързването на нивото на защита от ДОО с реалния осигурителен принос ще има положителен ефект върху финансовото състояние на системата, но ще изостри проблема с адекватността на пенсиите. Този въпрос не следва по никакъв начин да бъде пренебрегван, доколкото според дългосрочните прогнози за състоянието на ДОО, щедростта на пенсионната система ще намалява. Следователно, ако се вземе решение за планиране и прилагане на каквито и да било мерки за ограничаване на разходите за пенсии, с цел подобряване на финансовото състояние на ДОО, трябва да се отчита фактът, че и при действащото законодателство поддържането на адекватността на пенсиите от първия стълб само по себе си е предизвикателство.
Доказателство за това са резултатите от разработения алтернативен сценарий, при който пенсиите се осъвременяват само с процента на инфлацията и не се отчита нарастването на средния осигурителен доход. Макар и прилагането на подобен механизъм да води до значимо намаление на дефицита като дял от БВП спрямо базовия сценарий (намаление с 1,6 пр. п. в средата и с 1,4 пр. п. в края на периода), подобна мярка би довела до допълнително намаление на адекватността на пенсионните обезщетения в дългосрочен план – през 2070 г. коефициентът на заместване намалява с над 5 пр. п. спрямо базовия сценарий.
За бъдещата финансова устойчивост на ДОО обаче е важно нарастването на разходите за пенсии да не изпреварва нарастването на приходите от осигурителни вноски, а защитата на най-уязвимите от пенсионерите трябва да се постига, без да се подценява важността на принципите, въз основа на които функционират разходопокривните пенсионни системи. Това би могло да се случи чрез определяне на минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по начин, който защитава пенсионерите от изпадане в бедност, но също така и ангажиране на другите клонове на националната система за социална защита. Не бива да се пренебрегва и фактът, че максималният размер на пенсията не се актуализира толкова често, колкото останалите пенсии.
Взаимодействието между задължителното пенсионно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване ще е въпрос с огромно влияние върху доверието към българската пенсионна система като цяло. Измежду най-актуалните проблеми, които са във фокуса на общественото внимание, са тези за възможността за избор на промяна на осигуряването и начина на изчисляване на пенсията на лицата, които в момента на упражняване правото си на пенсия от ДОО са осигурени и в УнПФ. Както е видно от настоящия доклад, тези разпоредби имат съществено влияние върху краткосрочното, средносрочното и дългосрочно финансово състояние на системата.
