Мериън Тупи и Гейл Пули представят в блога на изданието Human Progress новrs Американски индекс на изобилието (American Abundance Index), който измерва жизнения стандарт, като задава един прост въпрос: Колко време трябва да работите, за да купите това, което преди сте купували?…
Цените, измерени във времето, дават по-ясна представа за американското изобилие, отколкото заплатите или цените в долари сами по себе си. Използвайки стандартни правителствени данни, индексът показва, че въпреки последните опасения за инфлацията, „цените във време“ като цяло са намалявали, а изобилието се е увеличавало в дългосрочен план за средния работник.
На американците всекидневно им се казва, че стават по-бедни. Левицата посочва „рекордните“ цени и заключава, че капитализмът се е провалил. Десницата посочва същите тези цени и заключава, че Америка е в необратим упадък. И двете страни разчитат на добре познат статистически трик: говорят за цени или за заплати изолирано и оставят читателите сами да запълнят останалото с тревога.
Съществува по-прост и по-верен начин да се прецени жизненият стандарт. Задайте един въпрос:
Колко време трябва да работите, за да купите това, което преди сте купували?
Това е идеята зад новия American Abundance Index — инструмент, който превежда икономическото състояние на език, разбираем за обикновените хора: часове работа. Той използва стандартни правителствени статистики, като сравнява инфлацията (индекса на потребителските цени — CPI) с почасовите доходи от Бюрото по трудова статистика (Bureau of Labor Statistics). Резултатът не е партийна интерпретация, а мярка за покупателната способност, изразена на ясен и разбираем език.
Индексът проследява две величини.
- Цена във време (Time Price) показва колко работни часа са необходими, за да се купи стандартната потребителска кошница от стоки и услуги, измервана от CPI.
- Изобилието (Abundance) е обратната величина — показва колко от тази кошница може да се купи с един час работа.
Когато цената във време пада, изобилието се увеличава. Когато цената във време се увеличава, изобилието намалява.
American Abundance Index започва през март 2006 г., когато стават налични съответните серии за доходите, и се обновява всеки месец след публикуването на данните от BLS. Той отчита промени спрямо предходния месец, спрямо предходната година, за пет години, за десет години и от началото на измерването, за да могат читателите да разграничат краткосрочния шум от дългосрочната реалност.
Това разграничение е важно, защото най-шумните спорове за жизнения стандарт обикновено се основават на избирателно подбрани периоди от време.
Последните данни илюстрират това. За средния работник в частния сектор през декември 2025 г. се наблюдава малък месечен спад на CPI и по-голямо увеличение на средните почасови доходи. Резултатът е спад в цените във време и увеличение на изобилието за този месец. За периода от декември 2024 г. до декември 2025 г. CPI се е увеличил с 2.68 процента, докато почасовите доходи са нараснали с 3.76 процента. Цените във време са спаднали с 1.04 процента, а изобилието се е увеличило с 1.05 процента.
Ако погледнем по-широк период, от март 2006 г. насам цените във време за кошницата на BLS са намалели с 12.16 процента, а изобилието се е увеличило с 13.84 процента. Индексът превежда тези резултати в по-интуитивно твърдение: за този период средният работник в частния сектор е спечелил покупателна способност, равна приблизително на още около 1.1 часа за всеки осем отработени часа.
Продуктът не е само една основна серия. Той включва отделни показатели за всички работници в частния сектор и за работници със „синя якичка“. Включени са и сценарии за повишаване на квалификацията (upskilling), които отразяват един основен факт за пазара на труда, често пренебрегван от идеологическите лагери: хората не остават на една и съща работа и на една и съща заплата десетилетия наред. Много работници преминават от начални позиции към по-добре платени роли с натрупването на умения. Един инструмент за измерване на жизнения стандарт трябва да показва какво означава този типичен път за покупателната способност във времето, вместо да „замразява“ работниците на едно място за реторични цели.
Как това се вписва в днешния дебат за изобилието и злоупотребата със статистика отляво и отдясно?
Любимият ход на левицата е да подчертава цените — за предпочитане най-забележимите и емоционално натоварените — и да представя ценовото равнище като цялата история. Но цените са само половината от уравнението. Заплатите и работните часове са другата половина. Ако доходите растат по-бързо от цените, обществото не „обеднява“ в никакъв съществен агрегатен смисъл, дори ако хората са недоволни и дори ако някои групи изостават.
Любимият ход на десницата е различен, но не по-малко подвеждащ. Тя третира всеки епизод на инфлация, всяка жилищна криза и всеки период на песимизъм сред потребителите като доказателство за национален упадък. Подбират се удобни върхове, игнорират се възстановяванията и понякога се говори така, сякаш днешният работник няма никаква мобилност и никаква способност да се адаптира. Така реалните проблеми се превръщат в постоянен разказ за колапс.
American Abundance Index не решава политическите спорове. Той ги дисциплинира. Той принуждава защитниците на различни политики да отговорят на въпроса, който е важен за домакинствата: Колко минути от живота ми струва това и как се е променило? Ако предпочитаната от вас политика увеличава цените във време, тя прави хората по-бедни, независимо от реториката. Ако ги намалява — прави хората по-богати, дори ако това не се вписва в нечия идеология.
Индексът също така открито признава своите ограничения. Той се фокусира върху средни стойности, може да не отразява индивидуалния опит и е най-смислен при по-дълги периоди, а не при един-единствен месец. Това не е слабост. Това е напомняне, че сериозното измерване трябва да различава широките тенденции от личните трудности — и че анекдотите не са статистика.
Ако журналистите и политиците искат по-малко илюзии и повече реалност, трябва да започнат оттук:
спрете да броите долари — започнете да броите часове.
