Идеологията най-накрая отстъпва място на реалистични енергийни цели, изтъква Зайън Лайт* в анализ за блога на изданието Human Progress…
Наскоро Обединеното кралство обяви значителна инвестиция в ядрената енергетика – най-голямата от поколение насам. Подкрепата за ядрената енергетика във Великобритания непрекъснато нараства от години, като и двете основни политически партии я подкрепят. Въпреки това, от десетилетия насам има малък конкретен ангажимент за ново развитие на ядрената енергия. Това се промени с обявяването от страна на правителството на цялостен пакет от инвестиции в ядрената енергетика, който включва финансиране за новата атомна електроцентрала Sizewell C, разширяване на индустриалната база за ядрени подводници, подкрепа за малки модулни реактори (SMR) и увеличени инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на термоядрената енергия. Правителството също така избра Rolls-Royce да ръководи програмата си за SMR, подчертавайки стратегически ход за стимулиране на вътрешното ядрено производство и иновации.
През същата седмица Световната банка одобри финансиране за проекти в областта на ядрената енергетика, премахвайки забраната, която беше в сила от 2013 г., и сигнализирайки за нарастваща международна финансова подкрепа за развитието на ядрената енергия като ключов компонент от прехода към чиста енергия.
В продължение на години ядрената енергия е в центъра на ожесточен глобален дебат. Защитниците на движението за изобилие отдавна твърдят, че ядрената енергия е основен инструмент за декарбонизация, който е несправедливо очернен като опасен остатък от миналото. За разлика от това, традиционното „екологично“ движение силно се противопоставя на ядрената енергия, променяйки аргументите си с течение на времето, но последователно се съпротивлява на ядрената енергия по идеологически или предпазни причини.
Последните години обаче доведоха до забележима промяна в политическия и обществен дискурс. Тъй като реалните предизвикателства за постигане на нулеви нетни емисии, като същевременно се поддържат надеждни енергийни доставки, стават все по-очевидни, правителствата все повече осъзнават това, което много енергийни експерти казват от десетилетия: 100% възобновяема енергийна система в момента не е жизнеспособна. Вятърната и слънчевата енергия са непостоянни, което означава, че изискват надежден базов източник на енергия и ако този базов източник не е въглища или газ, той трябва да бъде ядрена енергия.
Промяната в нагласите е все по-очевидна. Някои от най-индустриализираните страни в света сега обръщат курса си след години на антиядрени политики, които са били оформени повече от идеология, отколкото от технически или екологични реалности. Германия е най-яркият пример. След бедствието във Фукушима през 2011 г. тогавашният канцлер Ангела Меркел, в съюз със Зелената партия, се ангажира с пълно спиране на ядрената енергия. Ходът беше широко приветстван от екологичните активисти, възприет като морална и предпазна позиция.
Дългосрочните последици от това решение обаче предизвикват нарастваща критика. След спирането на последния ядрен реактор в Германия през 2023 г., Energiewende – планът ѝ да разчита изцяло на вятърна и слънчева енергия – се оказа дълбоко погрешен. Въпреки проекологичните намерения на политиката, тя остави Германия силно зависима от въглища и вносен природен газ. Тази зависимост компрометира както климатичните ѝ цели, така и енергийната ѝ сигурност, излагайки на показ рисковете от постепенното премахване на ядрената енергия без жизнеспособни алтернативи за надеждна, нисковъглеродна базова енергия.
В значителен политически повратен момент новият канцлер на Германия Фридрих Мерц публично призна, че затварянето на атомните електроцентрали на страната е било стратегическа грешка. Това признание бележи сериозно отклонение от миналата ортодоксалност и сигнализира за по-широка преоценка на енергийната политика в една от най-влиятелните държави в Европа.
Само ден след като беше потвърден за канцлер, Мерц направи историческа стъпка, която сигнализира за голяма промяна в европейската енергийна политика. Той сложи край на десетилетната опозиция на Германия срещу ядрената енергия в рамките на Европейския съюз, като се обедини с френския президент Еманюел Макрон и се съгласи, че Германия вече няма да лобира срещу ядрената енергия на ниво ЕС. Това отбеляза не само драматична промяна в позицията на Германия, но и пробив в дългогодишното френско-германско съперничество, което оформяше фрагментирания подход на ЕС към ядрената политика в продължение на години.
За първи път ЕС може би е на пътя към единна позиция относно това какво представлява чистата енергия, проправяйки пътя за по-практична, съвместна енергийна стратегия на целия континент.
Белгия също отмени планираното си постепенно спиране на ядрената енергия. Първоначално планирано да спре цялата ядрена енергия до 2025 г., белгийското правителство обяви промяна в политиката през 2022 г., за да удължи живота на двата си най-млади реактора след случилото се в Германия. Изправена пред нарастващите разходи за енергия и нарастващите въглеродни емисии, Белгия призна, че съществуващата ядрена инфраструктура предлага нисковъглероден, надежден източник на енергия, който не може лесно да бъде заменен само от периодични възобновяеми източници като вятърната и слънчевата енергия.
Положението се обърна и в Съединените щати. В значителна промяна в политиката президентът Доналд Тръмп издаде серия от изпълнителни заповеди, насочени към съживяване на американския ядрено-енергиен сектор. Директивите инструктират Комисията за ядрено регулиране на САЩ да ускори процеса на лицензиране на нови реактори, като намали сроковете за одобрение от няколко години на под 18 месеца. Очаква се Министерството на енергетиката и Министерството на отбраната също да си сътрудничат при изграждането на ядрени централи на федерални земи, рационализиране на процеса на издаване на разрешения и използване на съществуващата инфраструктура.
В подкрепа на тези инициативи администрацията се фокусира върху съживяването на местните възможности за производство и обогатяване на уран, като се стреми да намали зависимостта от чуждестранни източници и да укрепи националната верига за доставки на енергия. Тези усилия подчертават подновения ангажимент към ядрената енергия като крайъгълен камък на стратегията на Съединените щати за чиста енергия.
И все пак, докато някои държави се адаптират, други остават закотвени в остарели антиядрени позиции. Австралия, въпреки огромните си запаси от уран и силната си научна експертиза, продължава да забранява напълно ядрената енергия. Дебатът често е доминиран от реторика, основана на страх, като политиците наблягат на карикатурни образи, напомнящи за „Семейство Симпсън“, вместо да се ангажират с реални данни за съвременната ядрена безопасност. Десетилетия на културна и политическа опозиция са дълбоко вкоренили антиядрената идеология в обществения дискурс, задушавайки сериозния, основан на доказателства разговор.
По подобен начин Испания се ангажира да изведе от експлоатация постепенно своя ядрен парк до средата на 30-те години на 21-ви век, друго решение, продиктувано повече от политическа символика, отколкото от практическо енергийно планиране, и което предизвика протести от испанските ядрени работници.
Междувременно Китай върви с пълна скорост напред. Не се задоволява само с разширяване на парка си от конвенционални реактори с вода под налягане, а инвестира сериозно в съвременни ядрени технологии, включително малки морски реактори (SMR) и реактори с разтопена сол на основата на торий. Ториевите реактори отдавна се смятат за потенциален фактор, който може да промени правилата на играта, поради присъщите им характеристики за безопасност и изобилието на торий, но технологията е до голяма степен пренебрегната на Запад, въпреки факта, че Съединените щати за първи път разработиха ториев реактор през 60-те години на миналия век.
Надграждайки това по-ранно проучване в Съединените щати, Китай сега твърди, че е разработил функциониращ ториев реактор. Ако е вярно, това би било революционно развитие за чиста енергия, тъй като торият не само е в изобилие, но и позволява процес на производство на енергия, който е по-чист и по-безопасен от настоящите ядрени технологии. Ако пилотните програми на Китай успеят, страната би могла да надмине съществуващите ядрени системи и да си осигури лидерска позиция в чистата енергия от следващо поколение. Западът все още има какво да навакса в тази област.
Това разминаване в световната ядрена политика подчертава нарастващото разделение между тези, които виждат ядрената енергия като необходим партньор в декарбонизацията, и тези, които продължават да я гледат през призмата на страховете от ерата на Студената война и травмата след Фукушима. Новото ядрено възраждане не е само въпрос на технологии, а на политическа смелост, научен реализъм и готовност да се изправим пред неудобните истини. Тъй като все повече страни са изправени пред ограниченията на опитите да намалят емисиите само с вятърна и слънчева енергия, те ще трябва да избират между идеология и климатичен прагматизъм.
Бъдещето на ядрената енергетика започва да изглежда не само жизнеспособно, но и съществено. По целия свят политическите лидери преоценяват минали решения и признават, че декарбонизацията без ядрена енергия е в най-добрия случай далечна надежда. Заражда се нов глобален консенсус: Ядрената енергия предлага несравнима енергийна плътност, надеждност и безвъглероден отпечатък – качества, които сами по себе си периодичните възобновяеми източници не могат да възпроизведат. След десетилетия забавяне ядрената енергия вече не е сведена до енергията на миналото, а се разбира като гръбнак на бъдещето.
*Зайън Лайт е научен комуникатор, известна с работата си по застъпничество за околната среда. Тя е основател на групата за климатичен активизъм, базирана на доказателства, Emergency Reactor, и автор на „Пълното ръководство за зелено родителство“
