В една много трудна международна обстановка, ОИСР изрази малко по-голям оптимизъм относно ръста на световната икономика в последните си икономически прогнози, публикувани тази седмица. Въпреки това тя предупреждава, че „все още трябва да се измине дълъг път“, преди да се стигне до трайно възстановяване, пише Capital.fr.
„Световната икономика прави завой“, коментира Клеър Ломбардели, новоназначеният главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в преамбюла на доклада на институцията за перспективите пред глобалната икономика. След три години, белязани от повтарящи се кризи, между пандемията и войната в Украйна, икономическата активност показва признаци на успокоение, което се символизира от лекото увеличение на прогнозата на ОИСР за очаквания световен икономически растеж за 2023 г. от 2,6% през март на 2,7% сега.
Според този доклад, представен на годишната среща на министрите в парижката централа на организацията, световната икономика се възползва от успокояването на инфлацията след резкия ѝ скок през миналата година, предизвикан от отражението на войната в Украйна върху цените на енергията и храните. През май инфлацията се забави значително в еврозоната до 6,1% на годишна база, а в Съединените щати тя беше 4,4% през април, доста под нивата, достигнати през 2022 година.
Това забавяне означава, че централните банки биха могли да ограничат повишаването на лихвените си проценти, което осигурява по-добър достъп до кредити за домакинствата и бизнеса, благоприятно е за потреблението и – в крайна сметка за растежа. Неотдавнашното рестартиране на китайската икономическа активност след драконовската политика на нулев-Ковид дава допълнителна глътка въздух на световната икономика, подчертава ОИСР, тъй като се очаква ръстът на Китай през тази година да бъде 5,4%, което е увеличение от 0,1 пункта в сравнение с прогнозите от март и 5,1% през следващата година (+0,2 пункта).
„Дълъг път“
ОИСР прогнозира ръст от 0,9% в еврозоната тази година, което е леко повишение с 0,1 пункта, благодарение най-вече на преоценката на растежа на италианския БВП до 1,2% (+0,6 пункта). Ръстът на френската икономика трябва да достигне 0,8% (+0,1 пункта), а в Германия се очаква нулев растеж (-0,3 пункта). Във Великобритания ръстът може да достигне +0,3% тази година, въпреси предишните прогнози на ОИСР за рецесия. Извън Европа, БВП на САЩ трябва да нарасне с 1,6%, а този на Индия – с 6,0%, като и при двете страни прогнозите са нагоре с 0,1% спрямо месец март. Въпреки няколкото обнадеждаващи признаци, световната икономическа активност „трябва да измине дълъг преди да постигне силен и устойчив растеж“, твърди Клеър Ломбардели.
„Възстановяването ще бъде по-слабо в сравнение със стандартите от миналото“, подчертава още тя, отбелязвайки, че прогнозата на ОИСР за ръст на световната икономика през 2024 г. от 2,9% остава непроменена в сравнени с месец март. Сред предизвикателствата, цитирани от ОИСР, са продължаващата инфлация, без да включваме енергията и хранителните продукти, която „остава усойчиво висока“ и изисква централните банки да „поддържат рестриктивна парична политика, докато не се появят ясни признаци „на успокоение“, отбелязва Клеър Ломбардели. Високите лихвени проценти обаче пречат на световната икономика да расте по-бързо, като намаляват предоставянето на кредити и насърчават по-скоро спестяванията, а не потреблението.
„Периодът, през който преминаваме, се характеризира с бавен растеж, но именно това искаха управляващите, които се стремяха да смекчат инфлационния натиск“, отбелязва Джеймс Померой, икономист в HSBC. Според него „все още не сме видели навсякъде ефектите върху икономиката от повишаването на лихвените проценти, което може да се усети през следващите месеци в еврозоната и Съединените щати и да окаже допълнително възпиращо въздействиу върху растежа“.
Повишаването на лихвените проценти също оказва въздействие върху публичните финанси на държавите, като увеличава разходите по техните заеми, което води до нарастване на дълга им, стигнал и без това вече до огромни размери поради повтарящите се кризи. „Почти всички държави имат дефицит и по-висока задлъжнялост, отколкото преди пандемията, и много от тях са изправени пред нарастващ натиск върху публичните разходи, свързан със застаряването на населението, климатичния преход и тежестта на цената на дълга“, отбелязва докладът, който съветва държавите, подкрепата, която оказват посредством бюджета, да бъде по-правилно насочена към тези, които имат най-голяма нужда от нея.
