fbpx

Околна среда: ние ли сме необходимите идиоти за консерватизма?

Няма дебат по въпросите на екологичния преход, без да се повдигне въпросът за неговата приемливост. Това е правилно. Проектите за възобновяема енергия понякога се оспорват по екологични причини: биоразнообразие, използване на почвите и т.н. Това е правилно, коментира alternatives-economiques.fr.

Електрическите автомобили не са напълно екологични и са твърде скъпи за хората с по-скромни възможности. Това е вярно. Цялостното и ефективно обновяване на жилищата е сложно и ни липсват професионалисти, способни да го осъществят. И това е вярно. Възобновяемите енергии без прилагане на мерки за икономия или ефективност не са достатъчни. И това е вярно. Неравенството прави труден справедливия преход. Това е отчасти вярно.

Изправени пред тези дебати и възражения, повечето от участниците в прехода увеличават усилията си за предоставяне на информация и аргументация за това кое е вярно и кое – лъжливо и как да проверяваме фактите. Те постигнаха голям напредък в обновяване на методите за обсъждане на проблемите. Появиха се и голям брой инициативи за възприемане от обществеността и гражданите на решенията, които трябва да бъдат приложени (кооперативи, потребителски общности, мрежи за солидарност и др.).

Търсене на нулево въздействие

Нека бъдем ясни. Тук не става дума да отричаме трудностите и да пледираме за наивен и стихиен енергиен преход, като пренебрегваме другите предизвикателства. Просто трябва да се вложи малко перспектива в тези дебати.

Нека първо да използваме абсурдни разсъждения. Какво ще се случи, ако спорните политики, проекти и технологии не се приложат? Удовлетворително ли е сегашното положение? Непрекъснато повтарящите се и все по-отчаяни предупреждения на учени от цял свят и преминаването всяка година все по-рано на заложените граници за цялата планета, дават отговор на въпроса.

Да, ще кажете, но не можем да се задоволим с глобални разсъждения, когато се сблъскаме с проекти на местно ниво. Но нека си припомним, например, че надзорът върху проектите за възобновяема енергия е един от най-строгите във френското законодателство. Но няма нужда от разрешение от местните власти, провеждане обществен дебат и проучването на въздействието за подрязване на храсти… Много дейности със сравними въздействия са много по-слабо регламентирани.

Можем също да бъдем изненадани от липсата на протести и обжалвания срещу превръщането на градските покрайнини в производствени зони или срещу парцелирането на земята и подготовката на новообразуваните терени за строителството на жилищни комплекси. Това обаче са основните причини за обезводняването и опустошаването на земеделски или горски земи.

Приемливост и отхвърляне

Често чуваме да се говори, че преходът е започнал зле, защото повдига въпроси относно неговата приемливост и непременно предизвиква форма на отхвърляне.

В подкрепа на това най-често цитираният пример е този за мобилността. „Не можем да искаме от жителите на селските и крайградските райони да се откажат от колите си, както говорят интелектуалците от центровете на градовете“. Това със сигурност не е невярно.

Но кога е имало един публичен дебат за закриването на местните обществени услуги? Не заслужава ли това също такова обсъждане, колкото и инсталирането на вятърни турбини в морето? Наистина ли пътуването на 50 километра до лекар е избор на личностно развитие, изразен по време на обсъжданията на местните планове за мобилност?

През последните месеци чухме и странни неща: политиките на прехода, които едва са започнали, са отговорни за болестите на нашето общество, вятърните турбини – за крайнодесния вот… Преминаваме през екологична и демократична криза, която прави жизненоважно да не хабим сили в битки и кавги, от които в крайна сметка печелят само консервативните и реакционните сили.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"