„Казва ни се, че при по-високи заплати ще дойдат по-качествени чужди инвестиции, което е най-големият блъф. Кой бизнес ще отиде на място, където има по-високи номинални заплати, без нищо да се е променило?“
Това коментира в предаването „Алтернативата“ макроикономистът Любомир Митев, който остро критикува финансовата политика и конструирането на бюджета. Той не приема твърденията, че като увеличим заплатите, ще се повиши икономическият ръст, понеже ще се увеличи вътрешното търсене. По-опасен момент, по думите му, е съотношението между производителността на труда и работната заплата.
„Ние сме антирекордьори в ЕС. У нас заплатите изпреварват производителността на труда най-много в ЕС, освен Литва. В момента номинална заплата в България в евро е 47% от медианната за ЕС, докато българският вътрешен продукт е 38%. Очевидно, че има голямо разделение. Тенденцията рязко се е увеличила при сегашното управление“, изтъква Митев.
Според него българският бюджет и икономика са все по-потребителски настроени, като сме „трагични по отношение на инвестициите спрямо БВП“. Как ще стигнем европейците, ако изяждаме всичко и не инвестираме, пита макроикономистът и отбелязва, че ако сме трагични в инвестициите, сме рекордьори по субсидиите. По думите му, България е втора в ЕС по размер на субсидиите спрямо БВП. Отстъпваме само на Гърция. Увеличението започва преди Ковид, но нараства рязко през последните години.
„Субсидиите са възможно най-лошият, най-скъп и най-регресивен начин за подпомагане на населението, защото се подпомагат тези, които потребяват най-много. Кой потребява най-много електричество? Тузарите в Бояна. Отделен е въпросът, че и развращават. Това е разход без оправдание и гълтащ ресурси“, коментира Митев.
Той прогнозира, че в краткосрочен мащаб колапс не се очаква, защото има много буфери, но тенденцията е лоша, тъй като не се увеличават дефицити и разходи, когато икономиката е над потенциала, както е в момента.
Митев отбелязва, че ние имаме проциклична фискална политика, която е дълбоко грешна. Бюджетът е почти изцяло насочен към потребление, при това повишава разходи, които по същество са постоянни, без да намира приходи. Дефицитът на пенсионната система е над 5% от БВП и ще расте по демографски причини и под това, че системата е банкрутирала. Така е и със здравната. Образователната има нужда от дълбоки реформи, за които никой не говори и не ги прави. Това има своята цена. Държавният дълг се увеличава от 20 на 28% и е опасно това да продължава, посочи в заключение макроикономистът.
