Инвестиционният процес в строителството у нас е твърде усложнен. Освен това е твърде дълъг, с много одобрителни, позволителни режими. Системата, която сме създали, отказа много чуждестранни инвеститори, вече е на път да откаже и български инвеститори да се занимават с тази дейност.
Това заявява служебният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова в интервю, разпространено от пресцентъра на ведомството.
По думите й, посоката, в която трябва да се върви е по-сериозно облекчаване на инвестиционния процес откъм разрешителни режими, „за да не стигаме до състояние, в което строителни книжа се създават за 4-5 години, а самото строителство се извършва за една година“.
Това е много лоша пропорция между времето за създаване на проекти и времето за изграждане на обектите, изтъква Комитова и добавя – „тази пропорция трябва да бъде категорично променена. Но това е въпрос на цялостно законодателство, свързано с много нормативни актове, пълномощия на общини, главни архитекти, контролиращи органи. Няма едно решение, което да наречем панацея“.
Според министъра строителният пазар върви нагоре. Въпреки кризата, цените на недвижимите имоти растат, хората влагат парите си в недвижими имоти. „Предполагам, че това е свързано с чувството за несигурност и в този смисъл моята прогноза е, че строителният пазар ще продължи да се развива“, изтъква още Комитова.
Относно застрояването на Черноморието ни обаче, тя е на мнение, че трябва да има различни видове зони за почивки – за младежки туризъм, за семеен туризъм, определени места за къмпинги с подходяща инфраструктура. По думите й това е важно, защото примерът със Слънчев бряг е показателен – един прекрасен курорт, който се превърна в бетонен град. Това доведе до спад в цената на имотите и превръщането на Слънчев бряг в дестинация за евтин туризъм. Никой не печели от това, убеден е министърът.
По темата за паспортизацията на сградите министър Комитова е убедена, че не трябва за всички сгради да изготвят паспорти, тъй като по действащото законодателство паспорт на сграда се изготвя само тогава, когато се предвижда извършване на строително-ремонтни дейности по нея. Сградите и обектите от цялата инфраструктура, за които няма намерение да се извършват строително-монтажни работи, нямат нужда от паспорт
Виолета Комитова е категорична още, че санирането в стария му вид вече няма да бъде възможно. Ако предложим такива проекти на Европейската комисия в националния план за възстановяване, те ще бъдат отхвърлени, заявява тя.
По думите й предишният модел на саниране би трябвало да се подобри във вътрешните механизми на взаимодействие между този, който дава парите, този, който изпълнява, и този, който контролира качеството, още повече, че ние вече не можем да мислим за обикновено саниране на сгради. Трябва да мислим за тяхната устойчивост, да ги впишем в критериите за „Зелената сделка“ и да отговаряме на много по-високи изисквания към нас.
Относно самия план Комитова посочва, че той се състои от много на брой проектни фишове от всичките министерства. Не е завършен като краен продукт.
МРРБ се занимава с няколко проекта, отстранява забележки, подобрява проектите. Имаме много кратък срок, да ги добавим към общия План. След това следват процедури по неговото съгласуване и одобряване, след което най-вероятно неговото изпълнение ще започне не по-рано от 1 година, уточнява министър Комитова.
