От началото на конфликта в Иран „великолепната седморка“ (Apple, Amazon, Alphabet, Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla) вече не страда от обвинения, че се намира в лошо състояние. Напротив, изглежда, че е придобила статут на сигурно убежище за инвеститорите, коментира икономистът Карл Ейшен за latribune.fr…
Американските фондови пазари винаги са си намирали добро извинение за оправдаване на спада, но това извинение се промени от началото на март. Вече не рискът от спукване на балона при акциите на компаниите, свързани с изкуствения интелект, обяснява спада, а рискът от продължителен въоръжен конфликт в Иран. Лесно е да се разбере защо този геополитически риск влияе негативно на настроенията на инвеститорите. Но е трудно да се разбере защо рискът, свързан с изкуствения интелект, сякаш е престанал да съществува. Светът на финансите понякога е странен, но е рядко гъвкав.
Точно преди началото на конфликта инвеститорите наказваха особено силно акциите, които са най-тясно свързани с изкуствения интелект, като акции показващи в момента най-голям потенциал, Nasdaq или „великолепната седморка“. За илюстрация, акциите на тази „великолепна седморка“ спаднаха с 6%, докато останалата част от пазара отбеляза ръст от 2,7% (S&P 500 без тях). От началото на конфликта през март се наблюдава точно обратното. По-специално, „великолепната седморка“ има ръст от 0,5%, докато останалият пазар бележи спад от 2,1%. Колкото и парадоксално да изглежда, обещаващите акции и Nasdaq се държат като активи, които могат да осигурят защита в този момент на пазарен стрес.
Означава ли това по-добро представяне на акциите свързани с изкуствения интелект, че рискът, който те носят, внезапно е изчезнал? Разбира се, че не. Това, че пазарът сега не ги наказва, не означава че компаниите са финансово здрави. По същия начин, ако една програма не се е сринала, от това не можем да съдим за качествата на програмиста. Това не е достатъчно — трябва да се провери самата програма, а не просто да се чака тя да се срине. Така компаниите, ориентирани към изкуствения интелект, не са станали внезапно платежоспособни или без дългове в момента на израелско-американската намеса в Иран. Има друго обяснение за това защо рискът, свързан с изкуствения интелект, е пренебрегнат. Изглежда, че инвеститорът не може да разглежда повече от един риск едновременно. В този случай геополитическият риск е единственият, който се взема предвид, докато рискът, свързан с изкуствения интелект, е оставен настрана. Важно е да се уточни, че не става дума за просто намаляване на значимостта на риска изкуствен интелект, а за истинското му изключване. Сякаш пазарът може да „включи“ само един риск в даден момент. И тогава този, който се смята за най-важен печели. Както се казва в израза – „победителят взема всичко“.
Това явление не е непременно доказателство за безразсъдството на пазарите. Наистина, природата ни предоставя редица странни случаи, при които рисковете не се натрупват. Например експериментът с процепите на Йънг във физиката показва любопитен случай, при който сумата от „рисковете“ (вълните) може да е равна на нула — нещо като 1 + 1 = 0 (когато вълните се интерферират, те могат да се неутрализират). Друг пример от физиката е ефектът на пеперудата, който по свой начин показва, че сумата от рисковете може да е равна на 3 (характерно за хаотичните системи). Във финансовите пазари обаче сякаш имаме 1 + 1 = 1 — тоест сборът от риска изкуствен интелект и риска Иран дава само един риск, в случая – Иран.
Така, докато за природата бихме казали, че дава неинтуитивни резултати, за света на финансите можем да кажем, че дава глупави резултати. Наистина няма разумна причина един риск да измества друг във финансите, освен факта, че инвеститорите не могат да обработват двата едновременно. Това не е толкова страшно. Тази неспособност да се натрупват рискове никога не е пречела борсата да скача нагоре или да се срива. Но тя поставя въпроса какво следва. Наистина какво ще стане, когато конфликтът в Иран бъде счетен за успокоен? Много вероятно е тогава рискът, свързан с изкуствения интелект, отново да излезе на преден план. Водещите компании за изкуствения интелект отново ще бъдат под прицел, а инвеститорите ще реагират на всяка новина, свързана с бъдещите им перспективи.
Все пак има и една положителна страна — поне „никой не е забравил къде е северът на компаса“, както казва Франсоа Сюро. С други думи, някои акции устояват повече или по-малко на бурята, но общата посока остава същата — спад на фондовия пазар.
