В първата от своите четири речи за заговора на Луций Сергий Катилина, Катилинарии (на лат. Orationes In Catilinam), философът Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.н.е.), пише: „Докога, … най-накрая ще злоупотребяваш с нашето търпение? Докога ще бъдем играчката на яростта ти? Докъде ще стигне необузданата ти дързост?“
Не можем ли на мястото на Катилина в този цитат да поставим Тръмп, Путин и някои други…?*
Втората от тези речи на Цицерон започва с „O tempora, o mores“ (О времена, о нрави)
Изисква ли се търпение, примирение или затаен гняв, за да понасяш непоносимото? Стигнахме до времето, когато фалшификацията на фактите се е превърнала в първоизточник на морала, когато пост-истината измества истината, когато мракобесието надделява над научните изследвания, когато общото благо и общият интерес са орязани в крайна степен, когато социалната защита се замества с производството на оръжия, когато наистина сме стигнали до пароксизма на ситуацията, в която, според Маркс, буржоазията е „удавила всичко в ледените води на егоистичната пресметливост“*.
Войнствената ярост на Путин може да се мери само с яростта на Тръмп, изразяваща се в стремежа за безмерно заграбване. На прицел са редкоземните елементи и метали от Украйна, Гренландия и Канада, без да забравяме африканските земи, присвоени от великите сили и театрите на въоръжените сблъсъци, наследени от колониализма. Всичко това има едно име, което в марксистката традиция се нарича империализъм, и който днес има много лица: традиционното лице на ограбването на суровини на нищожни цени, между които и тези, необходими днес за производството на електрическите батерии, лицето на експлоатацията на работната сила, на която се плаща с жълти стотинки, и като капак на всичко, лицето на финансовия империализъм, което се проявява в поверяването на пенсиите на частни фондове.
Арогантната дързост на Тръмп да отстъпи на Путин завоюваните от него територии означава желание да се постигне капитулация на Украйна и дори нейното разпокъсване по подобие на Чехословакия в края на 30-те години под ботуша на Хитлер, за да се поделят опустошените ѝ останки и да се установи правото на по-силния като нова международна норма, заменяща закона. По същия начин бездушният стремеж на единия да наложи своята либертарианска контрареволюция се родее с желанието на Путин да постави под въпрос европейското културно пространство на правата на човека, които сами по себе си вече са доста зле засегнати.
И всичко това под алчния поглед на Си Дзинпин, без съмнение твърде щастлив да види как старият атлантически лагер се пропуква; алчен и може би дори подигравателен, защото Тръмп си прави илюзии, че с гръмотевичните си жестове ще успее да развали руско-китайското партньорство, което сега е изградено на основа от колониален тип: руски суровини в замяна на китайско военно и промишлено оборудване. Възможно е дори Тръмп да не вярва в разпадането на руско-китайския съюз, иначе нямаше да проявява този френетичен стремеж към завладяване на нови територии, богати на суровини.
Дали скромната помощ, която досега Европа оказва на Украйна, ще се превърне в реална финансова, материална и военна помощ, която да има съществен принос Путин да бъде принуден да отстъпи? Нищо не е по-малко сигурно, като се има предвид степента, в която интересите и навиците все още се разминават и степента, в която антидемократичните сили нарастват, като по този начин намаляват възможността за изграждане на политически съюз, тоест един съюз различен от съюза на пазара.
Изходът от продължаващата борба ще зависи до голяма степен от изхода на противоречията в двете страни: кои противоречия ще избухнат първи: тези в американо-руско-китайския империалистически лагер или тези в европейския? Засега BRICS+ включва Русия и Китай, които са две от основните империалистически страни, и Бразилия и Индия, чиито постоянни политически и дипломатически колебания непрекъснато се проявяват. Накратко, така нареченият „глобален юг“ е всичко друго, но не и глобален. Дори алтерглобализационните стратегии и стремежи се разклащат, макар и само защото отхвърлянето на свободната търговия и нуждата от протекционизъм днес са фаталното оръжие, което Тръмп сграбчва, за да направи MPGA (make profit great again).
Защото не трябва да се заблуждаваме, настоящето сътресение на световната геополитическа ситуация става на фона на безизходицата, до която е достигнало натрупването на капитала, белязана от производителност на труда, чийто ръст клони към нула, от изчерпването на производствения модел на развитие, от застрашаването на живота на планетата и от глобалното затопляне. Разбира се, не всичко може да се сведе до кризата на капитализма, но тя е налице.
Възклицанието на Цицерон „О, времена, о нрави“ може да означава, че битките, които трябва да се водят, са многостранни – от икономически, през политически, до стратегически и културни. Цицерон е предвидил добре Грамши.
*Текстът е от блога в alternatives-economiques.fr на Жан-Мари Арибе, професор по икономически и социални науки в университета Бордо IV
**Карл Маркс и Фридрих Енгелс, Манифест на комунистическата парлтия, 1848 г.
