Стейбълкойните променят световните финанси – с щатския долар начело. Без стратегически отговор, европейският паричен суверенитет и финансова стабилност биха могли да се разпаднат. В тази обтегната ситуация обаче има и възможност еврото да излезе по-силно, коментира в блога на ЕЦБ съветникът в банката Юрген Шаф...
В ерата на нарастваща геополитическа фрагментация и бързи цифрови иновации, стейбълкойните се очертават едновременно като симптом и двигател на промяната в международната парична и финансова система. Въпреки че първоначално бяха хвалени за потенциала си да подобрят ефективността на плащанията – особено през границите – нарастващият им мащаб и сложност представляват стратегически предизвикателства. Тези предизвикателства далеч надхвърлят крипто екосистемата. Централните банки и политиците трябва да се справят с това какво означават стейбълкойните за финансовата стабилност, паричния суверенитет, безпроблемното функциониране на платежните системи и координацията на международните политики. Европа трябва да предприеме решителни действия, за да излезе по-силна от тези бурни времена.
От периферията до финансовия мейнстрийм
Стейбълкойните са крипто токени, емитирани на разпределени регистри (т.е. „на веригата“), целящи да поддържат стабилна стойност спрямо традиционен актив – обикновено чрез обвързване с валута като щатския долар. Това се постига чрез предлагане на конвертируемост при поискване по номинална стойност. Стейбълкойните са по своята същност различни от необезпечените крипто активи като биткойн и етер, на които им липсва както присъща стойност, така и възможност за обратно изкупуване. Стейбълкойните могат да се разбират като мост между волатилните цифрови активи и традиционните парични системи. Тяхната привлекателност се състои във функционирането им като паричен еквивалент, базиран на блокчейн, който е ликвиден, глобално прехвърляем и се възприема като стабилен и солиден източник на стойност.
Стейбълкойните се емитират предимно от частни компании, като Tether (USDT) и Circle (USDC) са най-големите. Клиентите, които варират от физически лица до големи институции, предоставят традиционна валута (напр. щатски долари или евро) на тези емитенти. След това емитентите инвестират тези пари в сигурни и ликвидни активи, като например американски държавни ценни книжа, за да осигурят обратно изкупуването на стейбълкойните (техните пасиви). Първоначалната привлекателност на стейбълкойните е, че те позволяват на потребителите бързо да се движат между различни криптоактиви и да изпращат пари през граници (напр. за парични преводи), без да използват традиционната банкова система.
Световният пазар е все по-доминиран от стейбълкойни, базирани на щатски долари. Те представляват около 99% от общата пазарна капитализация на стейбълкойни. За разлика от тях, стейбълкойните, деноминирани в евро, остават маргинални – с пазарна капитализация под 350 милиона евро. Съществуват няколко инициативи и някои европейски банки, които подготвят навлизане на пазара. Мащабът обаче засега е ограничен.
Стейбълкойните остават малки в сравнение с „конвенционалните“ финансови активи. Те обаче започват да излизат от своята ниша и се обвързват все повече с традиционните финансови институции – например чрез споразумения за попечителство и деривативни експозиции – създавайки потенциални заплахи за финансовата стабилност. Неконтролируем колапс може да се отрази на цялата финансова система, а рискът от разпространение е нарастваща грижа за централните банки.
Появата на стейбълкойните идва със сериозно предупреждение
В своя Годишен икономически доклад за 2025 г. Банката за международни разплащания (БМР) отправи сериозно предупреждение относно стейбълкойните. Нейните опасения включват потенциала на стейбълкойните да подкопаят паричния суверенитет, проблеми с прозрачността и риск от изтичане на капитал от развиващите се икономики. БИС посочи, че много стабилни монети са претърпели значителни отклонения от номиналната си стойност, което подчертава „крехкостта на техния фиксиран курс“.
Освен присъщата крехкост на стабилните монети, възникващите регулаторни различия са тревожни. Съединените щати утвърждават собствения си режим за стабилни монети чрез Закона GENIUS, подписан от президента Тръмп на 18 юли. Законът, който може да влезе в сила до няколко седмици, въвежда федерална рамка, която, макар и като цяло да е в съответствие с Регламента на ЕС за пазарите на криптоактиви (MiCA) по дух, тъй като разглежда много от гореспоменатите опасения, е по-снизходителна в някои области. В резултат на това пазарните анализатори прогнозират, че предлагането на стабилни монети може да нарасне от 230 милиарда щатски долара през 2025 г. до 2 трилиона щатски долара до края на 2028 г.
Последиците за еврозоната са потенциално широкообхватни. На фронта на плащанията приемането на стабилни монети набира скорост в паричните преводи и електронната търговия. Основните американски картови схеми (Visa и Mastercard) вече интегрират стабилни монети в своите глобални предложения. По подобен начин някои от най-големите търговци в Съединените щати (Walmart и Amazon) проучват използването на стейбълкойни. Те биха могли потенциално да прехвърлят големите си обеми от парични и картови транзакции, като ги обработват извън традиционната финансова система.
Освен това, стабилните монети могат да служат като активи за сетълмент. Те обикновено се използват за сетълмент на сделки в децентрализирани финанси, крипто борси и пазари на токенизирани активи, както и за трансгранични плащания. В нововъзникващи институционални случаи на употреба, те поддържат транзакции „доставка срещу плащане“ и междубанкови транзакции. Тяхната привлекателност се крие в бързината, глобалната достъпност и оперативната съвместимост. Те обаче крият рискове, свързани с регулирането, експозицията на контрагента и интеграцията с традиционните системи.
И накрая, някои платформи предлагат лихва върху притежанията на стабилни монети, въпреки че самите стабилни монети обикновено не предлагат лихва. Доход може да се генерира и чрез отпускане на стабилни монети под наем, осигуряване на ликвидност или чрез „добивно земеделие“. Всички те генерират възвръщаемост, подобна на спестовна сметка, макар и с по-високи рискове. Плащането на лихва придава на стабилните монети прилика с фондовете на паричния пазар. Ако носещите лихва стабилни монети станат често срещани и повече предприятия започнат да ги използват, те биха могли да отклонят депозити от традиционните банки, което би могло да застраши финансовото посредничество и да възпрепятства наличността на кредити. Това би бил по-голям проблем в Европа, където банките играят централна роля във финансовата система, а депозитите са основният им източник на рефинансиране. Подобна промяна би могла да представлява риск за финансовата стабилност.
Ако стейбълкойните в щатски долари станат широко използвани в еврозоната – независимо дали за плащания, спестявания или сетълмент – контролът на ЕЦБ върху паричните условия може да бъде отслабен. Това навлизане, макар и постепенно, би могло да отразява модели, наблюдавани в доларизираните икономики, особено ако потребителите търсят възприемана безопасност или носят предимства, които не са налични в инструментите, деноминирани в евро. Подобна динамика би била трудна за обръщане, предвид мрежовия характер на стейбълкойните и икономиите от мащаба в този контекст. Колкото по-голям е техният отпечатък, толкова по-трудно би било да се премахнат. Ако използването на стейбълкойни, деноминирани в щатски долари, продължи да се увеличава чрез традиционните канали, те могат да се конкурират директно с инструменти, базирани на евро, при трансгранични транзакции. При токенизираните сетълменти, където надеждният дигитален паричен еквивалент е ключов, стейбълкойните в щатски долари могат да затвърдят ранното си господство, освен ако не се материализират надеждни алтернативи на еврото. Подобно господство на щатския долар би осигурило на Съединените щати стратегически и икономически предимства, позволявайки им да финансират дълга си по-евтино, като същевременно упражняват глобално влияние. За Европа това би означавало по-високи разходи за финансиране в сравнение със Съединените щати, намалена автономност на паричната политика и геополитическа зависимост.
Администрацията на САЩ ясно заяви – чрез изпълнителни заповеди, действия в Конгреса и социални медии – че подкрепата ѝ за стабилните монети надхвърля просто насърчаването на технологичните иновации. Целта е двойна: да се защити глобалното господство на щатския долар чрез разширяване на използването му на цифрови платформи по целия свят; и да се намалят разходите по заеми чрез увеличаване на търсенето на американски държавни ценни книжа чрез резервни наличности от стабилни монети.
Какви са възможностите за Европа?
Със сигурност няма място за самодоволство и на масата са няколко политически лоста.
Първо, може да се предостави повече подкрепа за правилно регулирани стабилни монети, деноминирани в евро. Макар че неутралността на публичните институции често се предпочита, стратегическото сляпо петно в това пространство може да се окаже скъпоструващо. Стабилните монети, базирани на евро, ако са проектирани по високи стандарти и ефективно смекчаване на риска, биха могли да обслужват легитимните пазарни нужди. Те биха могли също така да засилят международната роля на еврото.
Второ, проектът за дигитално евро на Евросистемата и иновациите в частния сектор са допълващи се елементи в по-широка европейска стратегия за дигитални плащания. При плащанията в точката на взаимодействие дигиталното евро обещава да бъде стабилна линия на защита на европейския паричен суверенитет.
Трето, увеличеното използване на технологията за разпределен регистър (DLT) на едровите финансови пазари е от решаващо значение за запазване на тяхната актуалност в бъдещата финансова инфраструктура. Докато вътрешните едрови плащания стават все по-ефективни, трансграничните плащания все още са изправени пред предизвикателства. Те са свързани със значителни разходи и забавяния, отчасти защото банките намаляват използването на традиционно кореспондентско банкиране.
DLT предлага подобрения и за двата вида плащания. В национален контекст, например, тя позволява сетълмент на токенизирани финансови активи директно в пари на централната банка на споделена платформа или чрез персонализирани интерфейси. Наскоро обявените краткосрочни и дългосрочни инициативи на Евросистемата – Pontes и Appia – са ключов принос в тази област.
И накрая, по-силната глобална координация по отношение на регулирането на стабилните монети е от основно значение. Без последователни правила настоящата фрагментация може да продължи. Ако се откажем от общ подход, рискуваме да подхраним нестабилност, регулаторен арбитраж и глобално господство на щатския долар.
Еврото – основа, върху която другите да надграждат
В обобщение, стейбълкойните вече не са нишова атракция. Те се превръщат в неразделна част от дигиталните финанси. Като такива, техният дизайн, управление и валутна деноминация могат да оформят бъдещия паричен пейзаж.
Свързаните с това рискове са очевидни – и не бива да ги омаловажаваме. Предизвикателствата пред чуждестранните стейбълкойни варират от оперативна устойчивост, безопасност и надеждност на платежните системи, защита на потребителите, финансова стабилност, паричен суверенитет, защита на данните до спазване на разпоредбите за борба с прането на пари и финансирането на тероризма.
Настоящата несигурност обаче предлага и уникална възможност за Европа. За разлика от политическата нестабилност и регулаторните различия другаде, стабилната институционална рамка и подходът, основан на правила, на Европа осигуряват солидна основа за доверие. Ако Евросистемата и Европейският съюз могат да надградят върху това предимство – чрез стабилно регулиране, инвестиции в инфраструктура и иновации в дигиталната валута – еврото може да излезе от този период на промяна като по-силна валута. В един свят на подвижни пясъци еврото има потенциала да бъде основата, върху която другите могат да надграждат.
