Германия предприема дълбоко стратегическо преобразуване на военната си индустрия, възползвайки се от сложните геополитически условия, за да промени производствените си вериги, да структурира обществените си поръчки и да консолидира един бързо разрастващ се сектор, отбелязва статия на journaldeleconomie.fr.
Като определя амбициозен бюджет за отбрана от 162 милиарда евро до 2029 г., Германия не се задоволява просто да отговори на една извънредна военна ситуация. Тя предприема структурно ребалансиране на своята индустриална политика, като поставя въоръженията като двигател на растежа и лост за стратегическа автономност. За големите компании от индустриалния сектор се очертават чудесни перспективи за следващите десет години. И възвръщаемостта на инвестицията е гарантирана.
Преструктуриране на бюджета за превъоръжаване
Министър Борис Писториус изясни амбициите на Берлин: 70% увеличение на военния бюджет за пет години, с цел 3,5% от БВП да бъдат предназначени за отбрана. Пакет, който не финансира само танкове или ракети, а поставя началото на реформа на системата на обществените поръчки, с авансови плащания, гарантирани годишни договори и опростени процедури за получаване.
Логиката е ясна: освобождаване на индустриални инвестиции, като същевременно се блокират доставките. „Трябва да бъдем по-бързи, по-ефективни и да се отървем от правилата, които ни ограничават“, казва министърът пред Financial Times.
Развитие на индустрията движено от държавата
Предприетите преобразувания предоставят двоен лост за индустрията: прозрачност на договорите и стимул за свръхинвестиране. Случаят с Rheinmetall илюстрира това явление: увеличаване на цената на акциите 12 пъти от 2022 г. насам, създаване на нови предприятия, диверсификация на дейността към космоса и разработката на дронове. Същото се отнася и за Renk, 27% от оборота на който сега зависят от продажбите на Бундесвера.
Германската стратегия почива и на консолидация чрез съюзи: Rheinmetall обедини сили с Lockheed Martin, Anduril и Iceye за съвместно разработване на сателити, боеприпаси и автономни системи. Двояк гражданско-военен подход, който успокоява пазарите.
Капитали, отрасли и суверенитет: трите лоста на германското превъоръжаване
Последиците от плана на Германия се простират отвъд границите на отбранителния сектор. Тази мащабна бюджетна програма пренасочва инвестиционните потоци, преструктурира отраслите и създава нови критерии за технологичен суверенитет.
Първо, от капиталистическа гледна точка, правителствените заявления показват рядка прозорливост: Бундесверът вече действа като основен клиент, определящ стратегията. Това отваря поле от възможности за институционалните инвеститори, особено в акции на индустриални компании с двойно производство. Въоръженията се превръщат във вектор на арбитраж в портфейлите, подкрепен от перспективите за обществени поръчки за период от 5 до 10 години.
След това, на ниво отрасли, ефектът на верижната реакция е видим в металургията, вградените електронни системи, киберсигурността и услугите по поддръжка. Индустриалната структура на Германия излиза укрепнала, с производствена вертикализация около компании като Rheinmetall, Hensoldt и MBDA Germany. Регионалните клъстери се сгъстяват, водени от създаването на фабрики и трансфера на технологии.
Накрая, логиката на суверенитета се превежда на икономически език чрез предпочитание към националната индустрия, подсилено от критериите за логистична сигурност. Германия възнамерява да контролира цялата си верига за доставки на критични стоки и суровини. Това предполага частично отделяне от неевропейските доставчици и стратегическо пренасочване към вътрешноевропейското и трансатлантическото сътрудничество.
Приложим ли е този модел и в другите сектори?
Тази система надхвърля чисто военната рамка. Това е подобно на индустриалното възраждане чрез целенасочени публични разходи, структурирани по сектори и основани на императивна стратегическа нужда. Въпреки че Германия се характеризира с бюджетна предпазливост, приемането на такъв път от страна на политиците отразява съществена промяна в доктрината.
Като се опира на поети дългогодишни ангажименти и централизирано управление, Германия тества модел, който потенциално би могъл да се приложи и в други критични сектори: киберсигурност, енергетика, изкуствен интелект. Една форма на дирижистки капитализъм по германски, който скъсва с отминалите десетилетия.
Чрез това превъоръжаване Германия не се стреми само да засили сигурността си: тя преструктурира индустриалната си база, стабилизира най-големите национални компании и предприема технологично обновление. За инвеститорите и икономическите наблюдатели това е силен сигнал: отбраната се превръща в сектор на бъдещето, управляван като стратегически актив. И политическото управление вече не е пречка, а ускорител.
