Публикуваме откъс от изказването на управителя на БНБ Димитър Радев по време на конференцията Money Growth: Banking, Investment, Technology, организирана от в. „Капитал“…
Ще започна с геополитическия контекст. Според мен, поне през последните 35 години, той не е бил толкова важен за икономическото и финансовото, но и за политическото развитие на България, колкото сега.
Ключовите думи за днешния геополитически контекст са несигурност и непредвидимост за това, което предстои или както много сполучливо се изрази тези дни президентът на ЕЦБ, цитирайки Пол Валери: „проблемът на днешния ден е, че бъдещето не е това, което беше“.
Очевидният въпрос е какво да се прави в подобна среда? Пред него са изправени политиците, но и не само те. Не е моя работа да давам съвети за това, което трябва да се прави на политическия фронт, поне не в това ми качество. Затова по този въпрос ще се огранича само в едно изречение: Активното участие в укрепването и развитието на европейския проект в днешния геополитически контекст е най-сигурната гаранция за добрите перспективи пред България.
Ще се фокусирам повече върху икономическия и финансовия аспект.
Развитията в Украйна и Близкия изток, засилващите се търговски конфликти между водещите икономики и процесът на геополитическа фрагментация, както и бумът в развитието на цифровите технологии, предизвикват значителни структурни трансформации в глобалните вериги на доставки с неясни продължителност, дълбочина и последици.
Тези процеси вече оказват осезаемо въздействие върху международната търговия, водят до повишена волатилност на цените на основни суровини и принуждават редица държави да адаптират икономическите си и, в частност, индустриалните си политики към засилващия се протекционизъм в световен мащаб. В стремежа си към икономическа сигурност много икономики преразглеждат зависимостта си от външни доставчици и предприемат мерки за локализация на критично важни индустрии, преструктурирайки своите производствени вериги.
Тези развития вероятно ще имат все по-голямо влияние върху Европа, която остава една от най-уязвимите икономики в контекста на глобалната геополитическа несигурност, особено по отношение на енергийните ресурси. За нас тази уязвимост е дори по-сериозен рисков фактор, като се има предвид, че страната ни остава една от най-енергоемките икономики в Европа. Прекъсването на дългогодишните енергийни зависимости, рязкото покачване на цените на природния газ и електроенергията и необходимостта от ускорена енергийна трансформация изправят европейските икономики пред сериозни предизвикателства. Разходите за енергия продължават да бъдат значително по-високи, в сравнение с тези в САЩ и някои азиатски икономики, което създава сериозни структурни предизвикателства за конкурентоспособността на европейската индустрия.
В тази сложна глобална среда изходната макроикономическа позиция на България всъщност не е никак лоша. През 2024 г. реалният БВП на страната нарасна с 2.8%, т.е. над предварителните очаквания, а според последната прогноза на БНБ икономическият растеж ще остане стабилно на позитивна територия, възлизайки на 2.5% през тази година и 3.0% през 2026 г. Растежът ще бъде подкрепен преди всичко от вътрешното търсене в условията на много ниска в исторически план безработица и липсата на макроикономически дисбаланси.
Показателите на банковия ни сектор остават солидни, като по отношение на капиталови буфери, ликвидно покритие и рентабилност са над средните за ЕС.
Независимо от влошаването на фискалните показатели през последните години, страната ни все още разполага с маневреност както по отношение на разполагаемото фискално пространство, така и по отношение на възможностите за възстановяване на изтощените с последните бюджети фискални буфери.
Не на последно място, страната ни към момента е една от малкото в ЕС, които изпълняват безусловно всички номинални критерии за конвергенция, включително и критерия за ценова стабилност, с който имахме проблеми през последните години.
….
Позволете ми да завърша с няколко извода:
- Първо, геополитическата несигурност е сред основните рискове за икономиката и финансите на страната и изисква поддържане на буфери в банковата и фискалната сфера и готовност за прилагане на адаптивни политики;
- Второ, банковият сектор е добре подготвен за посрещане на рисковете, произтичащи от външната макроикономическа среда, и може да играе важна роля за материализирането на потенциални възможности за развитие на ключови сектори на икономиката чрез насочването на кредитен ресурс към тях;
- Трето, за разлика от банковия сектор, при публичните финанси е необходимо възстановяване на фискалните буфери в средносрочен план при запазване на дългосрочната устойчивост на държавния дълг; и
- Четвърто, присъединяването към еврозоната има огромен потенциал да се превърне в катализатор за успешното навигиране на страната в условията на глобална несигурност. И този потенциал трябва да бъде използван.
