Министрите на енергетиката на страните-членки на Европейския съюз се споразумяха за поставянето на целта – достигане на сграден фонд с нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и поеха задължението новите сгради, построени след 2030 г., да бъдат въглеродно неутрални. Шест страни, между които Франция и Германия, осъждат текста за недостатъчна амбициозност, пише France 24*.
Споразумението беше прието с квалифицирано мнозинство на срещата на енергийните министри в Люксембург и сега ще бъде предмет на преговори с Европейския парламент. Разочарованите страни разчитат тези бъдещи дискусии да задълбочат изискванията, заложени в документа.
Основан на законодателно предложение на Европейската комисия, приетият текст поставя като цел всички нови сгради, построени след 2030 г., да бъдат въглеродно неутрални (след 2028 г. за обществените сгради). Това означава, че те трябва да гарантират умерена консумация на енергия, а електрозахранването и отоплението им да бъдат осигурени от некарбонови енергийни източници.
Съществуващите сгради трябва да бъдат санирани така, че да станат с нулеви емисии до 2050 г. Ще бъдат въведени минимални стандарти за енергоемкост (с максимален праг на годишно потребление на енергия на m2), с цел да се насърчи реновирането им. Изключения се правят за исторически, религиозни и военни сгради.
Според текста, всяка държава трябва да си постави междинни цели между 2025 г. и 2050 г. за намаляване на средното потребление на енергия във всичките си жилищни сгради с идеята до 2033 г. то „да бъде поне равно на изискванията за енергийна ефективност клас D“**.
„На риск са изложени нашите климатични цели“
Държавите трябва да публикуват национални планове, в които подробно да описват цели си за 2030, 2040 и 2050 г. за годишния темп на енергийно обновяване и общото енергийно потребление на сградния фонд. А до 2029 г. всички нови сгради трябва да бъдат проектирани „така, че да оптимизират потенциала си за производство на слънчева енергия“ на покривите и фасадите си.
Този текст е ключов елемент от Европейския план за климата: на сградите се падат 40 % от потреблението на енергия и 36 % от преките и непреки емисии на парникови газове, свързани с енергията.
В съвместно изявление шест държави (Франция, Белгия, Германия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия) заявиха, че „амбициите за минимални стандарти за енергийна ефективност трябва да бъдат значително завишени“ и призоваха за поставянето на междинни цели, които да „трасират пътя“ към 2050 година. След като не успяха да убедят другите държави, те разчитат на преговорите, които трябва да бъдат водени през 2023 г. с евродепутатите, за да бъдат „задълбочени целите“ на проекта.
„Като се имат предвид различните минимални стандарти за енергийна ефективност в отделните страни, текстът отлага първите обвързващи мерки за 2040 година. Това е опасно и поставя под въпрос осъществяването на нашите климатични цели“, изразява притесненията си френският министър на енергийния преход Аньес Пание-Рюнаше.
*Превод Георги Саулов
**Апартамент или къща, които попадат в клас D, консумират между 180 и 250 kWh енергия на м² годишно и отделят 30 до 50 kg CO2 на м² годишно в атмосферата
