fbpx

Парламентът удари звучен шамар на ВАС, връщайки отменената формула за сградна инсталация

Само преди два месеца (на 10 февруари 2025г.), българският Върховен административен съд отмени формулата за изчисляване на сградната инсталация от топлофикациите. И започнаха едни народни веселия на онази част от потребителите на топлоенергия, които смятаха тази формула за несправедлива и ощетяваща ги. Радваха се хората за това, че след дълго ходене на по мъките, накрая върховният съд в България е въздал справедливост. В България обаче, какво е решил съдът, та бил той и върховния, не означава нищо, ако някой депутат от управляващата коалиция е решил друго.

Преди да продължа, ще ви припомня една много показателна реална история от недалечното минало. Спомняте ли си, когато преди малко повече от три години столичани оспорваха цената на билетчето за градски транспорт. Тогава Административният съд в София отмени Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столичната община в частите, определящи цената за еднократното пътуване на 1.60 лв. и на всички останали превозни документи, както и на правилата, по които се образува размерът на тези цени. Не след дълго, управляващите направиха козметична промяна в съществуващата наредба, обявиха я за НОВА НАРЕДБА и вдигнаха цената на билетчето на 1.60лв., обяснявайки, че съдът е отменил цената от 1.60лв., но по старата наредба. И като равносметка – Софиянци „пиха една студена вода“, махнаха с ръка, че всички управляващи „са маскари“ и всичко приключи до там. Като гледам в момента действията на управляващите и продължавам по темата за формулата за сградната инсталация на топлофикациите, получавам някакво дежа вю.

Четейки едни документи от парламента, установявам, че бойна група депутати от ГЕРБ, ИТН и ДПС – Ново начало в състав: Цвета Караянчева, Красимир Терзиев, Иван Минев, Красен Кръстев, Мартин Харизанов, Деница Николова, Мария Белова, Павела Митова и Станислав Анастасов е решила да върне действието на тази формула за изчисляването на количеството топлоенергия, отдадено от сградната инсталация.

Както всичко случващо се в българското законодателство, през последните 15 години, това се извършва през задната врата, иначе казано, през преходните и заключителни разпоредби на някой друг закон.

Угодническото поведение на Министерството на Енергетиката?

Веднага щом взривът от решението на съда гръмна в публичното пространство, ресорното министерство – това на енергетиката, взе нещата в свои ръце и в кратки срокове излезе със соломоновското решение, сградната инсталация да бъде фиксиран процент от енергията за отопление, а именно 30% (нещо средно между 20% и 40%, какъвто процент биха могли да вземат живущите в етажната собственост). Самото предложение на министерството: В приложението към чл. 61, ал. 1 се създава т. 6.1.1:

6.1.1. Количеството топлинна енергия, Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, в размер 30 на сто от количеството топлинна енергия за отопление на сградата – етажна собственост.“

Самият министър обиколи студията на основните телевизии и обяви, че Най-справедливо е компонентът „сградна инсталация“ в сметките за парно да е 30%„.

Речено сторено – предложението бе пуснато в сайта за обществени консултации от Министерството на енергетиката за обществено обсъждане с краен срок 6 април 2025г. със съответните мотиви и оценка на въздействие. Така било по закон. А и демократично. Да може електоратът да вземе отношение по направеното предложение.

Глупости – министерство, електорат, обществено обсъждане….всичко е цирк

Още преди да е завършило общественото обсъждане, в Министерството на енергетиката е постъпило искане за одобрение от горепосочените група депутати, като искането е да бъде одобрено предложение за промяна в Закона за енергетиката – през преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за киберсигурността (ЗК), който в момента е в комисия между първо и второ четене.

Самото им предложение е създаването на нов параграф 45 в Закона за енергетиката, с който се правят следните изменения и допълнения.

  1. В чл. 143, ал.2 думите „съгласно методиката по чл.125, ал.3“ се заменят с „по зависимостта за сградната инсталация“
  2. В параграф 1 от допълнителните разпоредби се създава т.80:
  3. „Зависимостта за сградната инсталация“ е метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, когато потребителите на топлинна енергия в сграда етажна собственост, не са избрали метод, и се изчислява от лицето по чл. 139б, ал.1 (това е топлинния счетоводител – бел. р.) по следната формула, изобразена във Фигура-1, като в последващ параграф се пояснява, че закона влиза в сила от 25 февруари 2025г.
Eто тава е формулата, отменена от Върховния административен съд, чието окончателно решение влезе в сила на 10 февруари 2025г.!

 

Предложението на депутатите е със сигнатура от 23.03.2025г.

Без да му мисли много много, Министерството на енергетиката дава благословията си на това предложение и го входира на 1 април 2025г. в Комисията по електронно управление и информационни технологии в Парламента, която е водеща по отношение проект на ЗИД на Закона за киберсигурността.

Ха сега ще познаете ли къде отива предложението на МЕ и съответното обществено обсъждане? В кошчето за боклук!

Прокарването на подобни абсурди по този начин, чрез преходните и заключителните разпоредби на един закон, засягащи друг закон отдавна не е изключение. Тази зловредна практика е създадена, изшлайфана и полирана до съвършенство през последните 15 години. Най-лошото е, че се е превърнала в обичайна практика.

Както е казал народът „царят дава, пъдарят не дава“

Тази българска поговорка е влязла с пълна сила в жаргона и ежедневието ни, когато трябва да се опише случващото се в родната действителност на иначе независими една от друга официални власти в страната, изваждайки на показ най-вулгарните черти на управлението. Изводите от тази ситуация се самонатрапват, но ето най-очебийните:

  • Винаги, когато българския съд излезе с присъда, която да е в полза на потребителите (макар и само за част от тях), то се получава по-голям проблем. В случая, в мотивите (оправданията) той е наречен правен вакуум.
  • Когато съдът отсъди в полза на потребителите, той разбутва система, която никой не може да оправи в срок. И тук по подразбиране не са виновни създателите на системата. Пряко отговорните институции дори не си правят труда да решат проблема, а замазват положението с решение, което обикновено води до по-голяма каша, просто защото така им е най-лесно. Изведнъж, проблемът става сложен, а самото решение нарушава спокойствието на работещите в изпълнителната власт.
  • Оказва се, че решението на Министерството на енергетиката няма никаква стойност или тежест, щом няколко депутата в парламента могат да прокарат решение, граничещо с абсурда. Разбира се, че решението на МЕ е недомислено и най-вече недовършено, тъй като изначално не бе определено от кога влиза в сила, а именно след края на отоплителния сезон. Но това бе все пак беше някакво решение на отговорната за това институция. Въпросът е, че едната власт безскрупулно се намесва и отменя решенията на друга власт. Толкоз за разделението на властите.
  • Видно е, че в края на краищата няма значение какво е решил съдът. Какво като е съд, та бил той и Върховният административен съд. Оказва се, че през една от многобройните „врати в полето“ на българското законодателство, управляващите могат да обезличат (да отменят) всяко решение на съда. И някак си, това се случва винаги, когато съдът е отсъдил нещо в полза на потребителите. С решаването на проблема по този начин, се постигат два нелицеприятни резултата. Единият е звучен шамар на електората, имал наглостта да оспори създаденото, но недомислено законодателство. Вторият е звучен шамар на ВАС, който пък си е позволил да отсъди в полза на електората.
  • Не на последно място е фактът, че за целият този каламбур плаща същия този електорат.

А можеха с едно решение на Министерски съвет например, да се уточни, че решението на съда трябва да влезе в сила след края на отоплителния сезон, поради еди какви си причини. А след това, ако им е във възможностите, да намерят решение на проблема до началото на новия отоплителен сезон.

Все още няма насрочена дата за гласуване на второ четене от Парламента на ЗИД на Закона за киберсигурността, за да влезе в сила промяната в Закона за енергетиката.

Проблемът остава нерешен, а краят на отоплителния сезон наближава…




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"