В последния си работен ден преди излизането във ваканция заради предизборната кампания, парламентът прие окончателно т. нар. закон за лобизма (Закон за прозрачност при представителство на интереси).
От една страна вече над 10 години се правят опити за въвеждане на подобно законодателство, от друга – с него защитаваме част от парите, които следва да получим с поредния транш от плана за възстановяване. Другите ги губим, заради ступора при приемане на енергийни промени, за което сме поели ангажимент.
С въпросния закон се въвежда терминът „представителство на интереси“, за да се избегне наслоената негативна нагласа към понятието „лобизъм“. Целта е да бъде осигурена прозрачност, равноправен достъп и ред, по който всички заинтересовани физически и юридически лица – представители на интереси, да изразяват мнение и да оказват въздействие в процеса на изработване на нормативни и други актове, които имат значение за формулиране на основните насоки на обществено развитие, се посочва в мотивите на вносители.
На вписване в регистъра за прозрачност подлежат и представителите на организации, субсидирани от държавния или общинския бюджет – само при контакти с органите и лицата, свързани с определянето, изменението или получаването на субсидия от бюджета.
Регистърът се създава и води от Сметната палата. Той е публичен, с изключение на информация за ЕГН или ЛНЧ (дата на раждане) на чужденец и данните за контакт на лицата, предвиждат текстовете.
Юридическите лица и едноличните търговци, вписани в регистъра трябва да посочват в годишните си доклади за дейността сумата, изразходвана за представителство на интереси, а ако не са задължени да изготвят такива доклади – в отделна декларация. Нередовни вписвания се заличават, а след заличаване от регистъра данните се съхраняват за срок от пет години.
Законът срещна и критики, главно от неправителствения сектор, като гражданските организации се опасяват, че предвид множеството изключения, предвидени в закона, те могат да се окажат единствените, на които да им се налага да се регистрират, дори и да се занимават с общественополезна дейност. Според Атанас Славов от ПП-ДБ сдруженията, които са посветени на защитата на конституционно установени права, не бива да влизат в регистъра.
