Първата юбилейна евромонета, която БНБ пуска от 26 януари е на тема „125 години електрически трамвай в България“. Сребърната колекционерска монета е с цена 144 евро (281.64 лева). При пускането си в обращение.
Монетата ще се продава от БНБ на четири каси в централната сграда на БНБ в гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1 и на четири каси в Касов център на БНБ в гр. София, ул. „Михаил Тенев“ № 10.
От БНБ предупреждават, че всеки клиент ще може да закупи от касите на БНБ само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За закупуване на сребърната монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на изрично нотариално заверено пълномощно за закупуването ѝ. Ако клиент, в качеството си на физическо лице, закупи монета от касите на БНБ, то той няма право да закупи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети не се продават на лица, които не са навършили 18 години.
В съпътстващата информация се разказва историята на трамвая у нас. Тя започва на 14 януари (1 януари ст.ст.) 1901 г. на тържествена церемония в присъствието на тогавашния кмет Христо Попов, когато в София тръгва първият електрически трамвай. Маршрутът му от Централна гара през „Лъвов мост“ до площад „Славейков“ е изминат за впечатляващи-те тогава 40 минути.
Появата на електрическите трамваи по софийските улици е свърза-на с развитието на икономическия живот в града. София е сред първи-те 10 европейски столици с електрифициран градски транспорт.
Електрическият трамвай се превърнал в символ на модернизацията и прогреса в новоосвободена България и предизвикал не само интерес, но и страх сред жителите и гостите на града. Дори Иван Вазов, само месец след пускането в движение на трамваите, описва своето пътуване в разказа си „В електрическия трамвай“.
Първите мотриси били зелени и наброявали общо 24 коли и ремарке- та, доставени от Белгия. Движели се по шест маршрута, на един релсов път, дълъг общо 23 км, с коловози за разминаване на възлови места.
Трамваите били малки, с открити платформи, предвидливо заградени с метални решетки. Салонът им бил разделен на две класи: първа – с кадифени седалки, и втора – с дървени пейки.
Нямало определени спирки и трамваят спирал по знак на пътниците. Кондукторът обикалял по специална пътека, наречена стъпало. Цената на билетчето била съобразена с разстоянието и времето на пътуването – около 15 стотинки за първа класа и 10 стотинки за втора.
С новото превозно средство, заменило конските омнибуси, можело да се пътува и до някои села, като Княжево, Подуяне, Павлово и Красно село, които все още не са били квартали на София. Важно място за новата градска железопътна мрежа била Градската градина, опасана от всички страни с трамвайни линии.
През 1900 г. е изградено трамвайно депо, работило до 1928 г., което служело не само за престой на мотрисите, но и за поддръжка и ремонт
