Множеството планове за помощ, приети от правителството през последните три години, дадоха повече увереност на бизнеса, отколкото на потребителите. Сега обаче песимизмът на последните може да застраши растежа на Франция, коментира Capital.fr*.
Във Франция през 2022 г. се очертаха две тенденции. От една страна, силната устойчивост на компаниите, които инвестираха масово въпреки влошаващата се икономическа конюнктура, а от друга – домакинствата, които са притеснени и ограничиха разходите си. Изкривяването, което се наблюдава между поведението на домакинствата и това на фирмите, е повод за безпокойство. Бизнес климатът е устойчив и остава над дългосрочната си средна величина, докато настроението на домакинствата остава притиснато от усещането за влошаване на покупателната способност и остава близко до наблюдаваното по време на кризата с държавния дълг след 2012 г. И така, как може да се обясни тази дихотомия между стабилността на фирмите и нежеланието на потребителите да купуват?
Поредицата от кризи – здравна, енергийна, икономическа, беше придружена от защитни механизми с прилагане на планове за помощ, способни да умекотят външни удари. Подкрепата за частична безработица, заемите, гарантирани от държавата, тарифният щит за енергията и антиинфлационните мерки са действия, които ограничават рисковете от рецесия. Те съответстват на система за временна защита в случай на кризи. Появата на тези амортисьори направи възможно справянето с външните дисбаланси и успокои компаниите в способността им да се справят с тези нови икономически сътресения.
Собствениците на фирми се превърнаха в мениджъри на кризи – на Ковид-кризата, на кризата с недостиг на квалифицирана работна ръка, на енергийната криза, като същевременно трябваше да планират в дългосричен план как да се адаптират към климатичния, енергийния и дигиталния преход. Инвестициите продължиха, като поддържаха добра динамика през цялата 2022 година. През третото тримесечие дори беше регистрирано увеличение от 3,1%.
За 2023 г. компаниите планират да продължат с инвестициите. Всъщност, според проучването на PwC сред ръководители на предприятия, 61% от френските фирми не възнамеряват да инвестират по-малко, в сравнение с 45% за цяла Европа. Ако инвестициите се запазят със същия темп като през 2022 г., ръстът през 2023 г. ще остане положителен.
Тази тенденция обаче до голяма степен ще зависи от потреблението на домакинствата, което остава основният двигател на френския растеж. 2022 г. отбеляза повратна точка, тъй като подобрението в сферата на заетостта не доведе до очакваните положителни ефекти върху нивото на разходите им. Досега увеличаването на безработицата и растящата несигурност по отношение на заетостта подхранваха песимизма на домакинствата, които поради това избираха увеличаване на спестяванията като предпазна мярка за сметка на потреблението. Днес французите продължават да заделят за „черни дни“ с непрекъснато нарастващ процент на спестяване, достигащ 16,7% от брутния им доход.
Растежът през 2023 г. ще се основава на способността на домакинствата да си възвърнат доверието в условията на инфлационен натиск през първата половина на годината. Ако вярата на французите обаче продължи да отслабва, тяхното потребление ще бъде коригиращата променлива, чийто ефект ще бъде спад на производството и от там – на инвестициите.
Държавата планира да инжектира 50 милиарда евро чрез продължаване на действието на енергийния защитен щит, като по този начин иска да подкрепи покупателната способност на домакинствата. Но освен тази публична помощ и подобряването в сферата на заетостта, нивото на инфлация, с което французите се сблъскват, остава безпрецедентно високо и ги кара да се страхуват от най-лошото. След като в по-голямата си част никога не са познавали такова високо увеличение на цените, домакинствата загубиха своите опорни точки и се стремят да натрупат спестявания като предпазна мярка, за да се справят с несигурността на урешния ден.
Така, докато инфлацията продължава, сигурно е, че домакинствата ще предпочетат да спестяват за сметка на потреблението. Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче следи под лупа ситуацията и обяви, че ще направи всичко възможно, за да ограничи инфлацията до темп, който трябва да достигне отново 2% до края на 2024 г. Така малко по малко, покачването на цените трябва да се върне към дългосрочната си линия и домакинствата трябва де факто да възобновят обичайните си навици за харчене. Единственият риск е, че като се фокусира единствено върху инфлацията, ЕЦБ може да завлече икономиката на еврозоната в рецесия.
*Превод Георги Саулов
