Инвазивните видове могат да внесат хаос в локалните екосистеми. А изчистването на тази биологична разруха идва на висока цена.
Нашествениците, които обикновено се озовават в нова среда поради човешка грешка (или нарочно, за да се справят с други вредители), могат да донесат нови болести, да опропастят реколти и да разрушат важна инфраструктура. От 1970 до 2017, такива нашественици са стрували на глобалната икономика поне 1,28 трилиона щатски долара, използвани за възстановяване на щети и за начини за справяне с вредители, съобщават учени в списание Nature, цитирани в публикация на Sciencenews.org. Тази цена продължава да расте, тъй като Земята става все по-свързана и инвазивните видове намират нови среди на живот.
„От десетилетия, учените оценяват сериозните последствия от инвазивните видове, но хората и политиците не знаят за този проблем“, казва Борис Лерой, био-географ във Френския Национален музей за природознание в Париж. „Когато изчислихме глобалните разноски, се надявахме това да донесе публичност на проблема и да успеем да идентифицираме видовете, причиняващи най-скъпи щети“.
Лерой и колегите му прегледали повече от 19 000 научни статии и анализирали детайлно почти 1900 от тях, в които се споменават финансовите загуби от нашествието на вредители в дадени години. Екипът създал статистически модел, който изчислил средните годишни загуби от щети, като взели под внимание фактори като инфлация, различните национални парични единици и времевите мащаби. Между 1970 и 2017, годишните разходи се удвоявали на всеки 6 години, достигайки 162,7 милиарда долара през 2017.
Учените установяват, че нашествениците получават повече възможности за разпространение с увеличаващата се глобална търговия през този период от време. Тяхното разпространение най-вероятно е било ускорено също от обезлесяване и разширяване на селскостопанските земи.
Учените открили, че като цяло, за справяне с щетите, причинени от инвазивни видове, са похарчени 892 милиарда долара, около 13 пъти повече от 66-те милиарда долара, дадени за справяне с нашествията.
„Трудът на учените е много амбициозен“, казва Хелън Рой, еколог в Центърът за екология и хидрология на Великобритания. „Има и доста пропуски в данните, за които авторите признават“, уточнява тя. Анализът е насочен главно към Северна Америка, Европа и части от Азия и Океания. Селскостопански вредители като насекоми присъствали в литературата по-често от инвазивни растения.
„Въпреки тези пропуски е важно да се види глобалната картина“, казва Рой. Докато публикуваната сума най-вероятно е с подценена стойност, тя изтъква, че „научният труд ни показва, че инвазивните видове са огромен проблем, който продължава да се задълбочава“. Инвестиции в инспектиране на товарите и други мерки за био сигурност или наблюдение могат да помогнат за намаляване на разходите за щети, със сравнително минимални харчове. „Много по-евтино е така, отколкото да чакаме видовете да се разпространят преди да предприемем действия“, коментира тя.
Ето и по-детайлен списък на петте вида, причиняващи най-много разходи:
- Комари от вида Aedes (A. albopictus and A. aegypti): около 149 милиарда долара
Азиатският тигров комар (A. albopictus) пристигнал в САЩ в средата на 80-те, като се крие в използвани автомобилни гуми, пренасяни от родината си Азия. Първо е засечен в Хюстън, но след това се е разпространил бързо в общо 40 щата. Той също се разпространил в части от Европа, Южна Америка, Африка и Австралия. A. aegypti, или комарът, пренасящ жълта треска, е родом от суб-Сахарска Африка и се е разпространил по света по подобен начин. Заедно, тези два вида комари причиняват сериозни щети върху публичното здраве, защото пренасят зарази като Зика, чикунгуня, жълта треска и денге. С увеличаващото се разпространение на комарите, жертвите от тези болести се увеличават, с което и разходите за справяне с нашествениците.
2. Rattus (плъхове): около 67 милиарда долара
Световната окупация от тези гризачи се дължи на около 3000 години пътуване на „автостоп“ с плавателни съдове. Когато пристигнат на ново място, плъховете лесно се справят с конкуренцията си от други малки бозайници, а често пъти нараняват и птици и морски видове. На някои острови по света плъховете са докарали много видове до изчезване. Например, Тихоокеанският плъх, чиято родина е континенталната част на югоизточна Азия, е погубил поне 1000 вида островни птици. Големите разходи за плъховете идват главно от тази загуба на биоразнообразие, но гризачите могат да засегнат и земеделски култури, да разрушат имущество и да разпространят болести (като бубонната чума).
3. Felis catus (котки): около 52 милиарда долара
Родом от Европа и Близкия Изток, нашите котешки другари днес могат да се намерят на всички не-замръзнали континенти. Котките са отлични хищници, които могат да се хранят с голямо разнообразие от животни – от насекоми до птици. Според някои изчисления, котките в САЩ убиват по милиард птици на година. Главните икономически разходи идват от тяхното въздействие върху местното биоразнообразие и загубите на печалба от наблюдаването на птици и ловът на патици, фазани и диви кокошки.
4. Coptotermes formosanus (термити): около 19 милиарда долара
Тези подземни термити, родом от Източна Азия, са пренесени по света посредством търговията. Термитите могат да живеят на места, където има целулоза (като дървета) и влажност, което им помага бързо да образуват колонии, когато са пренесени в нов регион. Техният апетит за дърво може да засегне всякакви структури, от къщи до мостове. Въпреки че те могат да нанесат щети и върху земеделски култури и ферми за дървета, разходите за тях идват главно от засегната инфраструктура.
5. Solenopsis invicta (огнени мравки): около 17 милиарда долара
Огнените мравки често се превръщат в доминиращия вид мравки, когато биват пренесени в нови региони, поради агресивната им тактика за събиране на храна, която включва болезнени ужилвания и ухапвания. Те са родом от Южна Америка и са пренесени в САЩ през 30-те години посредством кораби, които най-вероятно са пренасяли пръст от региона. Те са се разпространили в Австралия, Нова Зеландия, Китай и на Карибските острови. Колониите от огнени мравки нанасят различен вид щети; те могат да се хранят с много видове семена, от цитрусови до соеви, могат да намалят площтите за хранене на добитък и могат да хапят и жилят земеделските животни и хората.