Американският учен Джон Хопфийлд (вляво на снимката) и британецът Джефри Хинтън спечелиха Нобеловата награда за физика за 2024 г. за открития и изобретения, които поставят основата на машинното обучение, съобщи Нобеловият комитет.
„Тазгодишните двама Нобелови лауреати по физика са използвали инструменти от физиката, за да разработят методи, които са в основата на днешното мощно машинно обучение“, се посочва в изявление на награждаващия орган. „Машинното обучение, базирано на изкуствени невронни мрежи, в момента революционизира науката, инженерство и ежедневие„, изтъкват още мотивите за наградата.
Роденият през 1933 година в Чикаго Хопфийлд, професор в Принстънския университет, създава асоциативна памет, която може да съхранява и реконструира изображения и други видове модели в данните, посочват от академията.
Хинтън е поден в Лондон през 1947 година и работи като професор в Университета на Торонто. Той е изобретил метод, който може автономно да намира свойства в данните и да изпълнява задачи като идентифициране на специфични елементи в снимки, се добавя.
„Смаян съм. Нямах представа, че това ще се случи“, каза Хинтън по телефона на пресконференцията за обявяване на наградата, съобщава Ройтерс.
Пионер в областта на изкуствения интелект, Хинтън напусна Google през 2023 г. и каза, че го е направил, за да говори свободно за опасностите на технологията, след като осъзна, че компютрите могат да станат по-умни от хората много по-рано, отколкото той и други експерти са очаквали.
„Въпреки че машинното обучение има огромни предимства, бързото му развитие също породи опасения за нашето бъдеще“, заявява Елън Мунс, председател на Нобеловия комитет по физика.
„Колективно хората носят отговорността за използването на тази нова технология по безопасен и етичен начин, за най-голяма полза за човечеството“, отбелязва Мунс.
Наградата включва и и сума от 1,1 милиона долара, която се поделя между победителите, ако са няколко. Наградата за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките.
Ройтерс припомня, че миналогодишната награда за физика е присъдена на Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юлие за работата им по създаването на ултра-къси светлинни импулси, които могат да дадат моментна снимка на промените в атомите, като потенциално подобряват откриването на болести.
