В началото на седмицата в Пекин започна работа Третият пленум на Китайската комунистическа партия (ККП), който трябва да определи основните икономически насоки на страната за следващите пет години. Не се очаква обаче приемането на каквато и да било радикална реформа. Той се провежда във време, когато публикуваните икономически данни са разочароващи и предполагат забавяне на растежа и съществено намаляване на потреблението, отбелязва latribune.fr в свой репортаж.
Започналият ключов за икономиката пленум на ККП ще трябва да успокои пазарите. Формуът, който трябва да приключи в четвъртък, се провежда при закрити врата и в условията на тревожен спад на всички основни икономически показатели.
Продажбите на дребно, основният индикатор за разходите на домакинствата, са разочароващи – едва +2% през юни на годишна база, което е най-слабият темп от декември 2022 г., а промишленото производство също се забавя – +5,3% през юни в сравнение с +5,6% месец по-рано.
Втората по големина икономика в света, според Националното статистическо бюро, отбеляза забавяне на растежа си през второто тримесечие до 4,7% на годишна база, което е доста под очакванията на анализаторите. Темпът на нарастване на БВП също е по-нисък от този през първото тримесечие (5,3%).
Дългоочакваното пост-Ковид възстановяване се оказа твърде кратковременно
В сравнение с първото тримесечие, темпът на нарастване на БВП намаля рязко (+0,7%). Целта, която Пекин си е поставил за тази година е „около 5%“, което е далеч от двуцифрените увеличения от последните десетилетия. Година и половина след вдигането на здравните ограничения, които препятстваха икономическата активност, дългоочакваното пост-Ковид възстановяване беше кратко и не толкова стабилно, колкото се предвиждаше. „Основите на икономическото възстановяване и здравословен растеж трябва да бъдат укрепени“, признава Националното статистическо бюро.
В отделните сектори възстановяването е твърде различно. То се проявява най-силно в услугите поради завръщането на клиентите в ресторантите, транспорта и туризма. Други сектори продължават да изпитват затруднения, особено недвижимите имоти, на които дълго време се падаше повече от една четвърт от БВП на Китай и представляваха важен източник на заетост. В основните градове на страната през юни отново беше отбелязан спад на цените на недвижимите имоти на годишна база.
Влошаване на отношенията с Европа и САЩ
Освен това облаците се сгъстяват и в чужбина с Европейския съюз и Съединените щати, които, за да защитят своите пазари от китайските продукти и конкуренцията им, смятана за нелоялна, увеличават търговските бариери.
Припомняме, от 4 юли Европейската комисия прилага временни мита между 17,4% за автомобилите на BYD и 37,6% на тези на SAIC при влизането им в Европа, към които трябва да се добавят вече действащите отпреди мита от 10%. Това решение на ЕС беше взето след разследването, което той направи за огромните субсидии, отпускани от китайското правителство за неговата автомобилна индустрия, за които се смята, че противоречат на международните търговски правила.
Брюксел върви по стъпките на САЩ, които обявиха в средата на май увеличение на митата върху китайските електрически автомобили от 25% на 100%.
Това решение се вписва в по-широкия контекст на търговското напрежение между западните страни и Китай, който също така е обвиняван в ликвидирането на конкуренцията в някои други сектори като вятърни турбини, слънчеви панели и батерии. Пекин вече обяви през януари, че започва разследване насочено срещу всички винени спиртни напитки, внасяни от ЕС, включително и коняк. Виното, млечните продукти, свинското месо и автомобилите с мощни двигатели също са на прицел, според публикациите в китайските държавни медии.
Не се очакват „радикални реформи“
Третият пленум, в който участва най-близкото обкръжение на президента Си Дзинпин, трябва да определи основните икономически насоки на страната за следващите пет години и да даде отговора на китайското правителство на тези многобройни кризи. Първоначално неговото провеждане беше очаквано през есента, но сега то е „твърде закъсняло“, пишат анализаторите Сара Тан и Хари Мърфи Круз от Moody’s Analytics. Сред мерките, които те препоръчват са: реформа в сектора на недвижимите имоти, създаване на повече висококвалифицирани работни места за висшисти или дори промяна на данъчното облагане, за да се намали дългът на местните власти. „Необходими са нови мерки за подкрепа“, се казва в публикация на инвестиционната банка Goldman Sachs.
В миналото на тези форуми са се вземали решения за значителни промени в икономическата политика. Но Сара Тан и Хари Мърфи Круз смятат, че комунистическото ръководство „вероятно няма“ да прибегне до решения за радикални реформи и вместо това ще заложи на „пренастройки“ за развитие на високотехнологичния сектор или на обявяването на „някои мерки за подкрепа на сектора на недвижимите имоти“. „Това е пленум за разглеждане на политически въпроси (…), а не за решаване на конкретни икономически проблеми“, казва също икономистът Лари Ху от Macquarie Bank.
От доста години властите искат да основават растежа върху иновациите, високите технологии и вътрешното потребление, а не върху големите държавни инвестиции в инфраструктура. Но китайсото правителство ще продължи да следва възприетата линия, защото „големите промени в политиката могат да се разглеждат като признание за провал“ на настоящите мерки, предупреждават анализаторите от Moody’s. „Реформата не означава промяна на посоката“, подчерта миналата седмица Женмин Жибао, официозът на ККП.
„Скритият дълг“ на провинциите: подводният камък за публичните финанси
Според Международния валутен фонд (МВФ) дългът на китайските провинции е надхвърлил 92 трилиона юана (или приблизително 12,6 трилиона долара). Тази оценка включва част от скрития дълг, договорен чрез финансови посредници („един от начините за финансиране на местните правителства“), така че тези заеми да не се появяват в официалните отчети на провинциите. Този въпрос е в основата на обсъжданията пленума.
„Системата за финансиране на местните власти е доста непрозрачна“, обяснява Мери-Франсоаз Ренар, почетен професор в университета Клермон-Оверн и автор на книгата „Китай в световната икономика“.
Пустеещи увеселителни паркове
За да финансират големи инфраструктурни проекти и да се справят с кризата с Covid-19, провинциите започнаха да харчат без сметка. Тези прекомерни разходи се обясняват също и със съревнованието между местните власти. „Управителите се назначават от централното правителство въз основа на техните икономически резултати“, подчертава Мери-Франсоаз Ренар. „Това съревнование ги е карало да правят огромни разходи, в инфраструктурата например, включително и понякога свръхинвестиции, за изкуствено финансиране на растежа“.
Тези инвестиции направиха възможно изграждането на пътища, мостове, но също така и на увеселителни паркове, някои от които пустеят и до днес. По преценки на МВФ, до 2027 г. общият дълг на китайските провинции ще надхвърли 100% от БВП на страната.
Опасност от неплатежоспособност
„От много години Си Дзинпин лично и китайското правителство изразяват, включително и публично, загрижеността си от тази система на скрит дълг“, отбелязва Мери-Франсоаз Ренар. Бяха обявени реформи, включително и за премахване на тези начини на финансиране от местните власти. Но те така и не се реализираха или тяхното прилагане не беше ефективно. „Приходите на местните власти са недостатъчни спрямо плащанията, които трябва да направят“, уточнява тя като подчертава необходимостта от „сериозна реформа на публичните финанси“.
Поради кризата в сектора на недвижимите имоти, жилищата вече не намират купувачи, а терените, които преди това се продаваха от провинциите, за да гарантират техните заеми, загубиха стойност. Някои провинции, които са много задлъжнели, могат да изпаднат в неплатежоспособност, макар че „не можем да се опасяваме от системен риск“, казва Мери-Франсоаз Ренар, тъй като само малка част от китайския дълг се държи от чуждестранни финансови институции.
