Разработка на изданието WAI (We Are Innovation) анализира възможностите пред Аржентина в контекста на това, че страната е изправена пред „тиха данъчна криза, която източва еквивалента на 4-5 процента от БВП годишно от загубени приходи поради укриване на данъци“. Докато страната се бори със задушаващо сложна данъчна система, която включва десетки припокриващи се данъци, международно доказано решение се очертава като трансформираща алтернатива: плоският данък.
В анализа се посочват добрите примери в света, сред които и България, където плоският данък се е оказал позитивно средство за нормализиране на събираемостта и увеличаване на данъчните приходи.
Възможността за трансформация
Единадесет държави демонстрираха, че е възможно да революционизират данъчните си системи, без да се сриват публичните финанси. Естония отбеляза значително увеличение на събираемостта на данъци, Словакия постигна значително увеличение на приходите, а Грузия учетвори данъчните си приходи, удвоявайки съотношението данъци-БВП до 25 процента. В България приходите от корпоративен данък са се увеличили с 39% на годишна база. Това не са изолирани случаи, а убедителни доказателства, че данъчната простота генерира просперитет.
Аржентинският проблем: Сложност, която наказва
Данъчният лабиринт на Аржентина, с множеството си прогресивни ставки, противоречиви удръжки и плетеницата от повече от 165 данъка, не само обърква данъкоплатците: той ги тласка към неформалност. С процент на укриване на данъци върху доходите от 50 на сто, Аржентина субсидира сложността с ресурси, които би трябвало да движат растежа.
Решението: Радикална простота
Единна 15-процентна данъчна ставка за физически лица и фирми, която замества настоящия хаос с кристална яснота. Това предложение не е утопично; то е резултат от строг анализ на успешния международен опит, адаптиран към аржентинската реалност:
- Хирургично премахване на непродуктивните данъци, които генерират повече административни разходи, отколкото приходи
- Интелигентно обединение: единен национален данък от 15%, провинциален данък върху продажбите от 13%
- Стимули за растеж: пълно приспадане на инвестиции, премахване на двойното данъчно облагане
Трансформативното въздействие
Ако Аржентина намали укриването на данъци от сегашните 50% на 25% (нивото на Чили), тя ще възстанови между 2-2,5% от БВП годишно, ресурси, еквивалентни на удвояване на бюджета за инфраструктура или образование. Международните доказателства са категорични: страните, които приеха плоски системи, не само запазиха събираемостта на данъците си, но и я увеличиха драстично, като същевременно опростиха живота на милиони данъкоплатци.
Отвъд приходите: Нова икономика
Аржентинският плосък данък обещава да освободи силите на предприемачеството, като премахне бюрократичните бариери, които задушават иновациите. Чрез облагане с данъци на потреблението, а не на спестяванията и инвестициите, системата ще насърчи формирането на капитал и продуктивния растеж, от които Аржентина се нуждае, за да излезе най-накрая от стагнацията.
Моментът за решение
Аржентина може да продължи със системата, която наказва успеха и възнаграждава сложността, или може да се присъедини към нациите, които са открили, че фискалната простота е пътят към споделен просперитет.
Това предложение не само ще модернизира данъчната система на Аржентина; то ще я превърне в конкурентно предимство, което привлича инвестиции, насърчава предприемачеството и в крайна сметка ще постави Аржентина по пътя към устойчивия растеж, който нейните граждани заслужават.
Добрите световни примери
Няколко държави приеха системата на плоския данък, изпитвайки различни икономически и социални последици. Те включват Естония (26% през 1994 г., след това 20% през 2009 г.), Латвия (25% през 1997 г.), Литва (33% през 1994 г., след това 27% през 2007 г.), Русия (13% през 2001 г.), Украйна (13% през 2004 г.), Словакия (19% през 2004 г.), Румъния (16% през 2005 г.), България (10% през 2007-2008 г.), Грузия (12% през 2004-2005 г.), Мавриций (15% през 2007-2009 г.) и Македония (10% през 2007 г.). Резултатите, наблюдавани в тези страни по отношение на събираемостта на данъци, брутните инвестиции и разпределението на доходите, са подробно описани по-долу, съгласно информацията, достъпна от източниците.
За България
След въвеждането на 10% плосък данък върху корпоративния доход през 2007 г. и върху доходите на физическите лица през 2008 г., приходите от корпоративен данък са се увеличили с 39% на годишна база. Въвеждането на плоски данъци се случва в контекста на оптимизъм, дължащ се на присъединяването към ЕС и рекордните чуждестранни инвестиции.
