Данъчната реформа от 2008 година, с която съществуващата прогресивна данъчна система е заменена от система с плосък данък върху доходите на физическите лица в размер на 10%, е намалила пределната данъчна ставка за около две трети от всички работещи (предимно лица с високи доходи) средно с около 10 процентни пункта. В същото време данъчната реформа е увеличила пределната данъчна ставка за около една трета от всички работещи (предимно лица с ниски доходи) с около 10 процентни пункта.
Това показват резултатите от изследването на Съвета за икономически анализи на тема „Как данъчните ставки влияят на облагаемия доход в България?“, с автори членовете на СИА Георги Камбуров и Георги Кочарков, които ще представят анализа си по-късно през седмицата в МС.
Реформата на подоходното облагане от 2008 г. има силно изразено въздействие върху ефективните пределни данъчни ставки (включващи осигурителните вноски) на физическите лица, заключават още авторите.
Анализът разглежда и предлага оценка на еластичността на облагаемия доход в България (ЕОД). Облагаемият доход от трудова дейност, който служи като данъчна основа и се отчита пред данъчните власти, зависи от размера на данъчните ставки. По-висока данъчна ставка обикновено води до намаляване на облагаемия доход поради намаляване на дохода от труд или поради деклариране на по-нисък доход. Ето защо, при определяне на фискалните ефекти от промените в данъчните ставки и при разработване на данъчната политика на страната е от значение доколко чувствителен е облагаемият доход спрямо данъчните ставки.
Оценката на ЕОД за България е 0,323 и е в рамките на оценките за други държави. Тази стойност предполага, че облагаемият доход на работещите с най-високата ефективна пределна данъчна ставка преди и след данъчната реформа, при които спадът в пределните данъчни ставки е бил от 36% на 23%, се е увеличил с 6%. Тези ефекти са симетрични – облагаемите доходи на работещите, при които има увеличение на пределната данъчна ставка с 13 процентни пункта, се очаква да намалеят също с 6%. В анализа се установява, че около една трета от ефекта върху облагаемия доход се дължи на промените в отработените часове.
Ползите и загубите от данъчното облагане често се представят в контекста на намирането на баланс между икономическа ефективност и преодоляване на икономически неравенства, пред което се изправя всяко общество. По-високите данъци водят до загуби на икономическа ефективност. Еластичността на облагаемия доход е пряк показател за разходите, произтичащи от данъчна система с по-високи данъчни ставки върху трудовите доходи.
С анализа си авторите се надяват да насърчат по-нататъшни изследвания в тези области, които да подпомогнат обществените дискусии относно политиките в областта на публичните финанси.
