Инвеститорите все повече ценообразуват в среда на „по-високи за по-дълго“ лихвени проценти в еврозоната, като потенциалното намаление през март се разглежда като временно колебание, преди лихвите по заемите да се покачат отново над 2%, отбелязва Ройтерс.
Редица пазарни показатели за очакванията за лихвените проценти сочат, че инвеститорите са все по-малко загрижени за дефлационното въздействие на тарифите след неотдавнашното търговско споразумение между Съединените щати и Европейския съюз. Те също така са уверени, че рязкото увеличение на фискалните разходи в Германия ще стимулира икономиката, като по този начин ще намали необходимостта от по-нататъшни намаления на лихвите в дългосрочен план.
Няколко инвестиционни банки, включително Goldman Sachs, преразгледаха прогнозите си, като сега очакват, че Европейската централна банка е приключила текущия си цикъл на облекчаване. Въпреки че търговските рискове все още могат да натежат върху растежа и инфлацията, тези банки смятат, че ЕЦБ, която предложи оптимистична оценка за икономиката на еврозоната след последното си заседание, вероятно ще задържи лихвените проценти на 2% в обозримо бъдеще.
Междувременно еврото се повиши с близо 3% този месец, тъй като инвеститорите все повече очакват Федералният резерв на САЩ да възобнови намаленията на лихвените проценти през септември, докато ЕЦБ ще остане на същото ниво.
„По-високо за по-дълго“ е наратив, който доминираше пазарите през 2022 и 2023 г., тъй като централните банки се бореха с упорита инфлация, произтичаща от пандемията от COVID и руската инвазия в Украйна. Ето някои от пазарните показатели, които отразяват неговото завръщане.
Форуърдните договори върху официалния овърнайт бенчмарк лихвен процент на ЕЦБ, краткосрочния лихвен процент по евро (ESTR), предполагат около 60% вероятност за намаление на лихвения процент с 25 базисни пункта до март и лихва по депозитите от 1,92% през декември 2026 г.
Това отразява предположенията на търговците за вероятния път на паричната политика.
„Нашето мнение е, че инфлацията ще остане структурно над 2% през следващите години, водена от фискални разходи и преструктуриране на веригите за доставки, което ще увеличи разходите за компаниите“, посочва Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите изследвания в ING, цитиран от Ройтерс.
Той добавя, че лихвените проценти могат да достигнат горната граница на официалния диапазон на ЕЦБ от 1,75% до 2,25% за неутралната лихва – тази, която не е нито адаптивна, нито рестриктивна – и да преминат към затягаща се територия, ако е необходимо.
5-годишният овърнайт индексен суап (OIS) на краткосрочната лихва (ESTR) в евро се разглежда като барометър на средносрочните перспективи на паричната политика и може да се използва свободно като пазарно подразбиращ се показател за неутралната лихва.
Суаповият лихвен процент достигна най-високото си ниво от 2,406% в началото на март, когато Германия се съгласи на най-голямата промяна на фискалните си разходи от десетилетия, и оттогава падна до около 2,12%, като през последните шест седмици постоянно се търгуваше над границата от 2%.
„Ние сме малко по-негативно настроени към растежа от всички останали и малко по-притеснени от инфлацията от всички останали“, изтъква Лин Греъм-Тейлър, старши стратег по лихвените проценти в Rabobank.
Междубанковият лихвен процент в евро отразява средния лихвен процент, по който големите европейски банки си отпускат необезпечени средства една на друга.
Лихвеният процент Euribor също така поема известен кредитен риск поради участието на банките. Кривата отразява тази на ESTR forwards, така че също предполага, че лихвите биха могли да се понижат леко до март, преди да се повишат отново над 2% през 2027 г.
Пол Холингсуърт, ръководител на отдела за икономика на развитите пазари в BNP Paribas, смята, че следващият ход на ЕЦБ ще бъде повишаване на лихвите през четвъртото тримесечие на следващата година.
„Виждам повишаването на лихвите като рекалибриране в неутралния диапазон… тъй като балансът на данните и рисковете се измества от влиянието на тарифите към по-положителен импулс, воден от фискалната политика“, посочва той, цитиран от Ройтерс.
