Печеливши ли са сега инвестициите във ветрогенераторните паркове за производство на електроенергия в открито море или е необходимо продължаването на тяхното субсидиране, коментират за Latribune Стефан Амбек и Клод Крамп от Университета по икономика в Тулуза…
Две неотдавнашни събития показват, че тази индустрия не е толкова близо до „паритет на мрежата*“, колкото нейните реклами ни карат да вярваме: от една страна това е провалилият се датски търг, а от друга страна – отказът на Shell да реализира проектите си покрай бреговете на Шотландия.
Липса на кандидат за обявения за 16 октомври датски търг
От началото на века Дания радикално „озелени“ производството си на електроенергия. За 25 години страната е увеличила дела на вятърната енергия до над 58% от електроенергийния си микс, а на слънчева енергия – до близо 11%. И датското правителство не смята да спре дотук. През октомври 2025 г. то обяви търг за ветрогенераторен парк с мощност 1 GW, разположен в Северно море, на около 95 километра от брега. Името на победителя трябваше да бъде обявено през пролетта на 2026 г. Първоначалният проект дори предвиждаше търгът да бъде за два лота с мощност 2 GW, но правителството намали амбициите си, за да привлече по-голям брой кандидати. Тази надежда се оказа напразна, тъй като нито една оферта не беше подадена в рамките на крайния срок за приемане на документи. Причината вероятно е в рязкото увеличение на разходите за изграждането на инсталациите. За да предотврати повтарянето на това фиаско, датското правителство ще субсидира през 2026 г. с един милиарда евро изграждането на ветрогенераторни паркове в открито море като възнамерява да подготви система на „договор за разлика“**, която да бъде приложена след 2027 г.
Промяна в стратегията на Shell
Превишаването на разходите обяснява засилването на предпазливостта на инвеститорите. Така през юли 2023 г. шведската компания Vattenfala преустанови проекта си Norfolk Boreas във Великобритания (1,4 GW). През ноември 2025 г. Shell обяви, че се отказва от два проекта в Шотландия. Shell и Scottish Power (дъщерно дружество на Iberdrola) бяха партньори в проектите MarramWind и CampionWind. Предвид ниската очаквана рентабилност на тези инвестиции, Shell продаде своя дял от 50% в проекта MarramWind на ScottishPower, като в замяна стана едноличен собственик на CampionWind, проект, от който веднага обяви, че се отказва, предпочитайки да се съсредоточи върху въглеводородите.
Доходността от вятърната еректроенергия е твърде несигурна
Основният финансов недостатък на вятърните турбини е, че те не могат да бъдат управлявани. Също както и слънчевите панели, произведената от тях електроенерия зависи от времето и сезоните, което прави приходите от продажбата ѝ силно непредсказуеми. Вятърът може да духа предимно през нощта, когато търсенето е малко. Цената на пазара тогава е много ниска или дори отрицателна. А по време на пиковите часове (по нашите географски ширини зимата в края на деня), вятър може да няма, което лишава собствениците на вятърни турбини от значителни приходи. За да намалят тези рискове, инвеститорите лобират да получат държавни помощи или, ако това не е възможно, подписват договори с големи купувачи на едро. Но това е прехвърляне на риска, поради което не е лесно да се намери заинтересована страна.
Всъщност, когато големите потребители на енергия искат да подпишат договори за купуване на електроенергия, т.нар. договори за директно закупуване на възобновяема енергия (Power Purchase Agreement.РРА), това е, за да си гарантират доставките. Затова не е изненадващо, че рисковете, свързани с производството на вятърна енергия, са възпиращ фактор за тези потребители. Без субсидии е много вероятно инвеститорите във вятърни паркове да бъдат принудени да продават продукцията си чрез търговците на едро, като по този начин се отказват от сигурността, която им осигуряват РРА. Договорите за разлика подписвани с правителството, позволяват да се намалят рисковете по отношение на приходите, тъй като компанията получава пазарната цена плюс компенсация, ако цената падне под предварително определен праг, или минус възстановяване на сумата, ако пазарната цена се повиши над втори предварително определен праг. По този начин публичните средства служат като застраховка срещу пазарни колебания.
Във Франция?
Проектът за Третата многогодишна енергийна програма, представен за обсъждане през март 2025 г., предвижда увеличаване на инсталираната мощност на вятърните централи в открито море от 0,84 GW през 2023 г. до 18 GW през 2035 г. Очакваното годишно производство по този начин ще се увеличи от 1,9 TWh до приблизително 71 TWh (което, между другото, предполага значително подобрение на коефициента на натоварване). В светлината на споменатия по-горе опит на Дания и Шотландия, постигането на тези цели ще изисква убеждаване на инвеститорите чрез значителни директни субсидии или механизми от типа договори за разлика, което предполага съществено увеличение на цените на електроенергията.
В момента Третата многогодишна енергийна програма не е приета със закон. Министърът, отговарящ за това, може би ще постави под въпрос полезността на включването на тези прекомерно скъпи вятърни турбини в електроенергийния микс, където нисковъглеродното производство вече достига 95%.
*Паритет на мрежата – ситуация, в която цената на електроенергията от възобновяеми източници пада под тази на пазара ѝ на дребно (бел. прав).
**Договор за разлика – договор между две страни за размяна на разликата в цената на даден актив към момента на сключване на договора и неговата стойност в края на договора (бел. прев.)
