Настоящата стратегия за енергиен преход на Германия може да струва до 5,4 трилиона евро до 2049 г., което ще натовари сериозно бизнеса и домакинствата и ще отслаби конкурентоспособността, съобщават от Германските индустриално-търговски камари (DIHK), цитирани от Ройтерс.
Берлин се стреми да покрие 80% от нуждите си от електроенергия с възобновяеми източници до 2030 г., стъпка към постигане на климатична неутралност до 2045 г. Но въпреки силния растеж на вятърната и слънчевата енергия през последните години, цените на електроенергията остават сред най-високите в Европа, като прогнозите показват, че инвестициите в мрежата, които да се съобразят с растежа, ще се увеличат рязко през следващите години.
„С настоящата политика енергийният преход не може да успее. Той рискува да изтласка енергоемките индустрии в чужбина, като същевременно отслаби икономическата база на Германия“, изтъква президентът на DIHK Петер Адриан.
Годишните частни инвестиции в енергетика, промишленост, сгради и транспорт ще трябва да се увеличат до между 113 и 316 милиарда евро до 2035 г. от средно 82 милиарда евро през 2020–2024 г., показва проучване на Frontier Economics, поръчано от DIHK.
Прогнозите са, че разходите за енергийните системи между 2025 и 2049 г. ще бъдат между 4,8 и 5,5 трилиона евро, включително до 2,3 трилиона евро за внос и 1,2 трилиона евро за разходи за мрежата.
Публикувано преди очакван правителствен преглед на търсенето на енергия и плановете за преход, проучването настоява за преминаване към разходна ефективност и международна координация чрез по-силна търговия с въглеродни емисии, по-леко регулиране и разширено използване на газови мрежи за водород и декарбонизиран газ.
В него се оценява, че подобни мерки биха могли да спестят до 910 милиарда евро до 2050 г., като общите спестявания ще надхвърлят 1 трилион евро, ако целите за климатична неутралност бъдат облекчени. (1 долар = 0,8542 евро).
Междувременно Федералният мрежови оператор в Германия предупреди, че случаи на рядко срещан недостиг на електроенергия могат да възникнат още през 2030 г., ако енергийният преход на страната се забави, въпреки че се очаква доставките да останат сигурни до 2035 г.
Докладът за сигурността на доставките, одобрен от федералния кабинет в сряда, подчертава рисковете, ако разширяването на възобновяемите енергийни източници се забави, новите газови електроцентрали не се реализират и търсенето на електроенергия не стане достатъчно гъвкаво.
Докладът подчертава значението на контролируемия производствен капацитет, гъвкавото потребление на енергия от нови потребители, като например електрически превозни средства, и продължаващото разширяване на мрежата.
При неблагоприятен сценарий, забавянията във внедряването на възобновяемите енергийни източници, разширяването на мрежата и гъвкавостта на търсенето биха могли да увеличат нуждата от нов газов капацитет до 36 гигавата. Констатациите идват в момент, когато Берлин преговаря с Европейската комисия за търгове за газови електроцентрали с мощност до 20 гигавата, като първият търг се очаква до края на годината и преди дългоочаквания правителствен преглед на търсенето на енергия и плановете за преход.
