От КТ „Подкрепа“ обвиниха за бюджетните неволи на България провежданата през последните повече от 20 години неолиберална политика, „с която бяха освободени от облагане високите доходи и печалбите, данъчно-осигурителната тежест бе намалена и беше прехвърлена върху най-нискодоходните групи и средните доходи. Тази политика уж трябваше да доведе до изпреварващ икономически растеж, а всъщност претърпя пълен провал по отношение на икономиката, доходите и борбата срещу бедността“.
В разпространената Консолидирана фискална програма 2026, изготвена от синдиката, се предлага „реалистична и разумна промяна на данъчна и осигурителна система“, което според Подкрепа се прави „в условията на нарастващи геополитически рискове и икономически предизвикателства и нарастващо социално напрежение„.
Синдикатът предлага въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:
- Необлагаем минимум равен на МРЗ.
- Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния
- Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка, с цел запазване на данъчно-осигурителната тежест за всички доходи над средните.
- Въвеждане на семейно облагане на доходите с цел подпомагане на работещи семейства с деца.
Изтъква се като мотив, че плоският данък и максималният осигурителен доход облагодетелстват високите доходи, като основната тежест се понася от средните и ниските доходи. Имаме 50% ръст на работещите бедни, последните години от 8% стигат до 11,6%, което не е добре за държавата. Паралелно 48% от домакинствата са под линията на бедност, без социалните трансфери, което е огромно число, сочат от „Подкрепа“.
Синдикатът предлага още:
- Увеличаване на максималния осигурителен доход на 8 500 лв. – прилагане на разпоредбата на §6 от КСО.
- Запазване на размерите на задължителните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.
- Възстановяване на съотношението 60:40 – работодател/работник при изчисляване на дължимостта на осигурителните вноски.
- Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – равно на минималната работна заплата.
- Увеличаване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице с ръста на средния осигурителен доход;
- Разширяване на обхвата на осигурителния доход, като се включат и някои доходи от капитал.
Сред мотивите се изтъква, че през 2025 година разликата между минималния и максималния осигурителен доход е под 4 пъти. Свиването на диапазона на осигурителните прагове облагодетелства високите доходи, води до нарастване на подоходните неравенства, намалява приходите в осигурителните системи и създава условия за несъпричастност на хората с високи доходи, като основната тежест се понася от средните и ниските доходи.
В същото време „Подкрепа“ поиска увеличение с още 13,6 % на разходите за възнаграждения в бюджетния сектор, което ще доведе до допълнителен разход до 1,8 млрд.лв., тъй като според синдиката в някои сектори възнагражденията са били увеличени значително, а в други средно с 5%.
В логиката на цялата програма на „Подкрепа“ се иска и променя в корпоративните данъци, както следва:
- Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, с цел изравняване на подоходните данъци (сега е 5%).
- Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 10% (сега 0%).
- Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).
- Повишаване на ставката на данъка и при източника за доходи с източник страната от 10% на 35% към чуждестранни лица в офшорни зони за лихви, неустойки, обезщетения, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги от всякакво естество.
- Преразглеждане на нулевите ставки на данъка върху финансови трансфери и сделките с финансови инструменти.
- Увеличаване на данъка върху хазартните игри от 15 % на 25% – отпаднало предложение на МФ от 2024 година, както и актуализиране на данъка за съоръжение в игралните зали, който не е променян от 2014 година.
Синдикатът мотивира искането си с това, че е налице различна данъчна тежест на паричните потоци, излизащи от предприятията, което кара фирмите легално да оптимизират данъчните си задължения, насочвайки парите по пътя с най-ниска данъчна тежест, като това води до съществени загуби за бюджета на страната. Стандартните форми за износ на капитали е през лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, услуги, дивиденти и ликвидационни дялове. Така не се заплащат никакви осигурителни вноски, губят се приходи от корпоративен данък, тъй като масово ставката за данъчно облагане е нула, но най фрапираща е ставката от 10% за неустойки и обезщетения, изплащани от местно лице към офшорни фирми.
