Преди пандемията инвеститорите се тревожеха как постоянната ниска инфлация и лихвените проценти ще намалят печалбите на банките. Парадоксално, те също се тревожеха за рентабилността на банките, когато повторното отваряне след COVID доведе до скок на инфлацията и лихвените проценти на централната банка. Фалитът на Silicon Valley Bank и други американски кредитори в началото на 2023 г. изглежда потвърди тези страхове, се изтъква в анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд...
Изследването на връзката между инфлацията и рентабилността на банките помага да бъдат разбрани тези опасения. Повечето банки са до голяма степен изолирани от промени в инфлацията – излагането на приходите и разходите са склонни да се компенсират взаимно. И все пак някои са изложени на значителна инфлация, което може да доведе до финансова нестабилност, ако концентрираните загуби доведат до по-широка паника в банковия сектор. Тъй като няколко големи централни банки преоценяват своите рамки на паричната политика след скока на инфлацията след пандемията, по-задълбоченото разбиране на връзките между инфлацията и рентабилността на банките може да помогне за разработването на по-добри рамки на паричната политика.
Констатациите на авторите на анализа предполагат, че централните банки може да се наложи да вземат предвид финансовата стабилност, когато определят своята политическа позиция за борба с инфлацията.
Инфлацията има значение
Инфлацията има ли значение за рентабилността на банките? Този въпрос е получил изненадващо малко внимание. На този въпрос се отговаря чрез комбиниране данни за баланса и приходите за повече от 6600 банки в развити и нововъзникващи икономики с почти три десетилетия икономически данни на МВФ.
Повечето кредитори изглеждат до голяма степен хеджирани срещу инфлацията, като приходите и разходите на банките нарастват с инфлацията до подобни степени. Приходите и разходите, свързани с вземането и отпускането на заеми, са изложени косвено на инфлацията, тъй като те реагират предимно на лихвените проценти, които варират в отговор на инфлацията. За разлика от тях, други приходи и разходи – приходи от нетрадиционни банкови дейности, услуги, заплати и наеми – са изложени пряко на промени в цените.
На ниво държава въздействието на инфлацията върху приходите и разходите на банките индивидуално варира значително в различните банкови системи. Промените в инфлацията се отразяват в приходите и разходите много по-бързо в някои страни, отколкото в други. Но, отново, тъй като както приходите, така и разходите нарастват с инфлацията до подобни степени в повечето страни, повечето банкови системи изглеждат до голяма степен хеджирани от инфлацията.
Концентрирани експозиции
Може ли инфлацията да бъде причина за безпокойство?
Изследването идентифицира специфични уязвимости: някои банки са особено податливи на инфлация поради различно управление на риска и бизнес модели. Отклоненията както в напредналите, така и в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики ще понесат големи загуби, когато инфлацията и лихвените проценти скочат.
Поразително е, че 3 процента от банките в развитите икономики и 6 процента от банките в развиващите се икономики са поне толкова изложени на повишени лихвени проценти, колкото Silicon Valley Bank в началото на фалита си. Банките в развиващите се икономики също изглеждат по-изложени пряко на инфлацията, вероятно поради по-широко разпространената индексация на цените.
Политически последици
На фона на висока инфлация затягането на паричната политика, макар и необходимо, може да доведе до значителни загуби за банките с големи експозиции. След това клиентите и инвеститорите могат да преоценят рисковете във всички банки, което може да доведе до паника и финансова нестабилност.
Укрепването на пруденциалното регулиране и надзора, повишаването на необходимото управление на риска в банките, подобряването на прозрачността и използването на подробни оценки на риска, отчитащи ключовите фактори, подчертани от изследването за широк набор от банки, всичко това би помогнало за системно ограничаване на инфлационните експозиции.
Въпреки тези подобрения, ако загубите в отделните банки оставят място за по-широко заразяване, централните банки може да се наложи да балансират повишаването на лихвените проценти, за да овладеят инфлацията, спрямо потенциала за финансова нестабилност.
