Политическата нестабилност не позволява бизнесът у нас да постигне темповете, с които желае да осъществи приоритетите си, набелязани за 2026 година, които да позволят просперираща индустрия и по-богати български граждани. Това заявяват от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), чиито членове са най-големите ни работодателски организации – АИКБ, БСК, КРИБ, БТТП.
Представяйки приоритетите си за новата година, те изтъкват, че най-важният национален приоритет е макроикономическата и данъчна стабилност. Според председателя на БСК Добри Митрев, страната ни трябва да се придържа към фискалните правила и към критериите на еврозоната. „Имаме един добър данъчно-осигурителен модел. Опитите той да бъде променен (в проекта за бюджет за 2026 г.) чрез увеличение на данъци и осигуровки изкараха хората по площадите и всички знаем какво се случи“, коментира Митев. По отношение на приоритета за запазване и гарантиране на пазарната икономика, той произхожда от неадекватни законодателни решения, на които бяхме свидетели и през миналата година, посочи още той.
Става ясно, че бизнесът ни подкрепя рекалибрирането на т.нар. Зелена сделка – „Да“ на декарбонизацията и спестяването на въглеродни емисии, но това не бива да е за сметка на предприятията, а да става плавно и съразмерно с възможностите на фирмите, и не бива да изкривява пазара, отбелязва още Добри Митрев.
Не на последно място, сред националните приоритети на АОБР е качеството на образованието, тъй като според работодателите няма как да имаме проспериращо общество, ако нямаме качествено, достъпно образование, насочено не просто към придобиването на знания, но и на умения и компетенции, които да отразяват нуждите на българския пазар на труда и предизвикателствата, които стоят пред целия свят – изкуствен интелект, нови технологии, автоматизация и т.н. Бизнес среда и развитие на икономиката
По отношение на бизнес средата от АОБР са се фокусирали в запазването на данъчно-осигурителния модел и данъчно-осигурителна тежест, както и намаляване на дела на БВП, който се преразпределя през държавния бюджет. Изтъква се, че през последните 10 години имаме системен, траен ръст, както на приходите от данъчно-осигурителни постъпления, отнесени към БВП, така и на дела на преразпределяне през разходите в държавния бюджет. Бизнестъ иска още и реални действия за намаляването на административната тежест, както и специално отношение към малките и средни предприятия по отношение на административни облекчения и целева подкрепа.
От АОБР настояват и за реално програмно бюджетиране, което ще подобри и ефективността на публичния сектор. „Трябва да знаем какво прави администрацията с нашите пари. Прословутата формула, автоматизмът за определяне на възнагражденията в публичния сектор категорично трябва да бъдат премахнати. Политиките по отношение на доходите могат да бъдат индивидуализирани чрез адекватно целеполагане и резултатност“, категоричен е председателят на АИКБ Румен Радев.
Той обръща внимание на факта, че „още не се прилага елементарният принцип при определянето на такса „битови отпадъци“ – „Замърсителят плаща“.
Представяйки приоритетите на АОБР в сферата на енергетиката и „зеления преход“, председателят на КРИБ Кирил Домусчиев подчертава, че България е с една от най-скъпите енергии в Европа, което означава загуба на конкурентоспособност. „По-висока цена на ел. енергията означава по-висока цена на продукцията ни, създава инфлация, загуба на пазари и т.н. Специално енергоинтензивната индустрия не е конкурентоспособна. Цените в Европа също са високи и това се дължи основно на войната в Украйна. Например, цената за България за 2025 г. е била 107 евро/мвтч, като единствено Италия, Румъния и Унгария имат малко по-висока цена от нашата (на пазара ден напред) – нашата цена е с 20% по-висока от тази в Германия и със 70% по-висока от Франция и Испания. Спрямо скандинавските държави нашата електроенергия е 5-6 пъти по-скъпа. Тази година започва още по-фрапиращо със 146 евро/мвтч от 1 януари до 5 февруари включително, което според мен е убийствено за нашата икономика“, посочва председателят на КРИБ.
Според него, приемането на механизъм за дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия е изключително важен, ако искаме да постигнем конкурентоспособност. По думите му само в България такива компании са принудени да гадаят каква би била цената на борсата и си купуват енергия ден за ден. За тези предприятия трябва да има специален сегмент и да може всяко едно сериозно дружество да сключи дългосрочен договор и да си знае себестойността на електроенергията, убеден е Кирил Домусчиев.
Той е за пълната либерализация на пазара на ел. Енергия, което е нещо много важно, тъй като в момента имаме кръстосано субсидиране и изкривяване на пазара – индустрията субсидира цената на ел. енергията за бита, вместо чрез социалното министерство да се субсидират цените за бедните.“ Дори и аз вкъщи плащам евтин ток, без да съм беден. Помощи да, но за бедните – всички останали трябва да си плащаме реалната цена на тока“, категоричен е председателят на КРИБ.
Бизнесът за пореден път категорично постави въпроса за изработването на механизъм за определянето на минималната работна заплата. „Не може да сме страна по Конвенция 131 на МОТ и да продължаваме да прилагаме настоящата формула. Не е редно след забележките, които още по-миналата година бяха направени на правителството от Европейската комисия, че Директивата за МРЗ е неправилно транспонирана в България – вече повече от година реален резултат няма. Като всяка заплата, МРЗ е резултатна величина“, изтъква председателят на БТПП Цветан Симеонов.
