Институтът за пазарна икономика представи мащабния си проект „Икономическите центрове в България – 2023“, целящ да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България. Това е постигнато, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.
Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.
Изследването откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини (от общо 265 в България). Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.
Дефинираните от ИПИ общо 16 широки икономически центъра в България обхващат 132 общини, в които живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77,8% от всички заети на възраст 15–64 години в страната).
Произведената продукция от нефинансовите предприятия в 16-те икономически центъра достига 178 млрд. лв. през 2021 г., което е 82,2% от продукцията на предприятията в страната.
Добавената стойност от предприятията в 16-те центъра достига над 64 млрд. лв., като почти се удвоява в последните 10 години.
Към края на 2021 г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции с натрупване в икономическите центрове надвишава 24 млрд. евро, което представлява 85,7% от всички чужди капитали в икономиката на страната.
Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:
- Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;
- Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Несебър“).
- Извън очаквания лидер София и петте по-големи икономически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.
Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.
Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта, коментират от ИПИ.
Най-големият икономически център в страната София (с вторични ядра Перник и Ботевград) има 30 общини, три ядра, 1/5 от населението на страната:
- 90 млрд. лв. произведена продукция и 104% ръст за 10 години
- Основни общини – София (93%), Перник (1,6%), Елин Пелин (1,3%), Ботевград (1,1%)
- Водеща роля на търговията и ИКТ сектора – заедно са 50% от цялата добавена стойност
- Много високи инвестиции (16 млрд. евро ПЧИ) и приходи от износ
- Най-ниската безработица сред центровете – 2,5%, съчетана с висока заетост – 72% и средна заплата от 1917 лв. за 2021 г.
- Висок дял на висшистите(38%), особено в столицата, малко хора с ниско образование (18%)
- Висока положителна миграция (6,1‰), но отрицателен естествен прираст
Изследването формулира изводи от две отделни наблюдения – върху развитието на центровете в Южна и Северна България.
Южна България
Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина.
Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.
Северна България:
На север подобно взаимодействие се наблюдава в широките зони около Варна и Русе, които формират вторични ядра и имат достатъчно голяма периферия, за да се открояват на регионалната карта. На северозапад и в Северен централен район обаче се наблюдават центрове с по-малък мащаб и ограничено стопанско въздействие.
Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако формираха обединени центрове, но взаимната обвързаност, включително състоянието на инфраструктурата, и стопанското взаимодействие между тях не са достатъчно добре развити и те остават отделни центрове с по-малки зони на влияние.
