Русия доставя последните си количества газ за Европа през Украйна. Изтичането в първите часове на 1 януари на ключовия договор за транзит, който Киев отказва да поднови, отбелязва почти пълната загуба на някога могъщата власт на Русия над европейския газов пазар, изтъква Ройтерс в репортаж по темата.
Русия и Съветският съюз прекараха половин век в изграждането на основен дял от европейския газов пазар, който в своя пик беше 35%, но войната в Украйна почти унищожи този бизнес за Газпром. Москва загуби своя дял от съперници като Норвегия, Съединените щати и Катар след нахлуването в Украйна през 2022 г., което накара ЕС да намали зависимостта си от руския газ.
Спадът в доставките на руски газ за Европа тласна цените на газа до исторически връх, подклаждайки инфлацията и повишавайки разходите за живот в целия континент.
Краят на сделката за транзит обаче е малко вероятно да доведе до повторение на ралито на цените на газа в ЕС от 2022 г., тъй като оставащите обеми са сравнително малки. Русия е транспортирала около 15 милиарда кубически метра (bcm) газ през Украйна през 2023 г. – само 8% от пиковите руски газови потоци към Европа по различни маршрути през 2018-2019 г.
В коментар преди седмица президентът Владимир Путин хвърли вината върху Киев за отказа да удължи споразумението.
Тръбопроводът от съветската епоха Уренгой-Помари-Ужгород доставя газ от Сибир през град Суджа – сега под контрола на украинските войници – в руската област Курск. След това тече през Украйна към Словакия. В Словакия газопроводът се разделя на клонове към Чехия и Австрия. Повечето други руски газови маршрути към Европа вече са затворени, включително Ямал-Европа през Беларус и Северен поток под Балтийско море, който беше взривен през 2022 г.
Единствените други действащи руски газопроводи към Европа са Синият поток и Турски поток към Турция под Черно море. Турция изпраща някои количества руски газ към Европа, включително към Унгария (чрез продължението на Турски поток през България, б.р.).
Газпром се срина до нетна загуба от 7 милиарда долара през 2023 г., първата му годишна загуба от 1999 г. насам, поради загубата на газовите пазари в ЕС.
Прекъсванията на доставките на газ предизвикаха и множество договорни и политически спорове. В понеделник молдовският премиер Дорин Речан нареди на правителството си да започне да се подготвя за възможна национализация на газовата компания Молдовагаз, която е 50% собственост на Газпром.
От своя страна руският газов гигант заяви, че планира да спре износа на газ за Молдова от 05:00 GMT на 1 януари поради неплатени дългове. Молдова оспорва, че има задължения за предишни доставки на газ и обвинява Русия в дестабилизиране на страната, което Москва отрича.
Словашкият премиер Роберт Фицо заяви от своя страна, че Словакия ще обмисли реципрочни мерки срещу Украйна като спиране на резервните доставки на електроенергия, ако Киев спре транзита на газ от 1 януари. От своя страна украинският президент Володимир Зеленски обвини Фицо, че е открил „втори енергиен фронт“ срещу Украйна по нареждане на Русия. Словакия отрече обвинението.
Преди месец Ройтерс съобщи, че Газпром във вътрешното си планиране за 2025 г. вече отчита възможността от спиране на транзита през Украйна.
В същото време президентът Зеленски анонсира, че Украйна може да обмисли продължаване на транзита на руски газ при условие, че Москва не получава пари за горивото до края на войната.
