Към 2026 г. в България трябва да се движат поне 30 000 електромобила. За сравнение към края на 2020 г. те са само 3 000. По думите на вицепремиера Сандов това ще са нови електромобили, но също така се развива вторичният пазар, така че част от тях ще са и „втора ръка“.
Екоминистърът участва на кръгла маса „Транспортът на бъдещето – чиста енергия на справедлива цена“. Събитието е организирано от ръководителя на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов и Аутомотив клъстер България.
Сандов посочи, че реформата на електромобилността е включена в Плана за възстановяване и устойчивост, а той е определен да отговаря за координиране на политиките за развитие на електромобилността в България.
„Ще се ускори изграждането на зарядна инфраструктура и на електрификацията на превозните средства, което ще доближи България до европейските дългосрочни цели за намаляване на емисиите парникови газове. Ще се намали замърсяването на въздуха и на градския шум чрез въвеждането на нискоемисионни зони в централните части“, каза още Сандов.
В тази връзка той съобщи, че трябва да има 10 000 зарядни станции, в които всеки да може да зарежда електромобила си. „Това прави една плътна мрежа за зареждане, която се фокусира върху основните места, където са необходими станции, включително 20-30 хъба за бързо зареждане по основни пътни артерии. Публични точки за зареждане на електромобили ще бъдат изградени и в централните градски части в над 50 града, както и в големите жилищни квартали“, информира вицепремиерът.
От думите му стана ясно, че ще се подготви Закон за насърчаване на електрическата мобилност в България. „В рамките на това тримесечие създаваме специализирана комисия за развитие и насърчаване на електромобилността, която ще изготви модел на опростена регулация за насърчаване на изграждането на зарядни станции и през есента заедно с всички заинтересовани страни ще се създаде дългосрочна визия към новия закон“, поясни Сандов.
„30% от замърсяването с ФПЧ в градските зони се дължат на транспорта. Трябва да се въведат нискоемисионни зони в поне три български града и с покритие на населението от поне 1,5 милиона граждани“, изтъкна още министър Сандов и добави, че България като цяло е намалила драстично парниковите газови спрямо референтната 1988 г. , но в сектор „Транспорт“ са се увеличили с 40% спрямо същия период.