Страната ни остава една от най-уязвимите и същевременно най-слабо подготвените институционално държави в ЕС по отношение на противодействието на информационните заплахи.
Това констатира докладът „В защита на изборния процес: Противодействие на информационната война в България“, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията. В него, в контекста на предстоящите на 19 април парламентарни избори, както и президентските през ноември, се прави предварителна оценка на хибридните заплахи.
Посочва се специално, че за разлика от повечето държави в Европа, уязвимостта на България се определя не само от външни хибридни кампании, а от съществуващия у нас модел, при който чуждестранни стратегически наративи се превеждат, адаптират и разпространяват от местни участници – прокремълски медии, мрежи от уебсайтове „гъби“, YouTube и Telegram канали, както и „балансиращи“ медии, които „изпират“ манипулативно съдържание, публикувайки го редом с легитимни новини.
ЦИД отбелазва, че само екосистемата „Правда“ — глобална мрежа от автоматизирани уебсайтове, свързана с руската операция Portal Kombat — генерира близо 6 000 прокремълски статии месечно на български. Основната функция е не достигане до читатели, а манипулиране на алгоритми за търсене и изкуствен интелект, за да повиши видимостта на прокремълско съдържание в утвърдени местни медии. Отделно от това, в Telegram над 30 свързани с „Правда“ канала са генерирали общо над 180 милиона показвания за последната година и обединяват близо 100 000 абонати.
Над 60% от категоризираните статии по ключови теми, често свързани с проруски дезинформационни кампании, произхождат от източници с документирана история на публикуване на подвеждаща информация. Водещи новинарски сайтове препубликуват съдържание от прокремълски платформи, нормализирайки го за масовата аудитория. Тази практика на „изпиране“ отличава българската екосистема: прокремълските послания не остават ограничени до маргинални платформи, а проникват в основната информационна среда.
Докладът идентифицира седем групи високорискови наративи, които е вероятно да бъдат активирани по време на предизборната кампания: 1) подкопаване на изборната цялост и доверието в електронното гласуване, 2) антиправителствена демобилизация на избирателите, 3) атаки срещу подкрепата за Украйна, 4) оспорване на санкциите на ЕС срещу Русия, 5) анти-НАТО послания относно разходите за отбрана, 6) експлоатация на тревоги, свързани с еврото и инфлацията, 7) манипулация на теми за идентичност, миграция и културен суверенитет.
Отделните наративи често се преплитат, като местната инфраструктура за усилване служи като обща платформа за тяхното разпространение.
Отбелзва се, че нито една българска институция не извършва системно наблюдение и не разполага с технически капацитет за независимо идентифициране на тези координирани модели на манипулация. Прилагането на регулаторни мерки остава значително забавено: програмата за сигнализиране на недостоверна информация не функционира ефективно, достъпът на изследователите до данни е ограничен, а модерирането на платформите със съдържание на български език е неадекватно. Страната все още не е приела необходимото законодателство за пълноценно прилагане на Акта за цифровите услуги, въпреки официалното предупреждение от Европейската комисия.
Авторите на доклада дават своите препоръки и фокусират вниманието върху това, което специално трябва да се наблюдава. Вместо каталогизиране на всички тактики, готовността трябва да се съсредоточи върху най-значимите и актуални форми на разпространение:
- междуплатформено разпространение чрез приложения за съобщения и прокси сървъри;
- координирано усилване в социалните платформи;
- бързо разпространение на наративи в нишови медии;
- модели за вирално разпространение, които експлоатират алгоритмите за препоръчване.
Този структурен подход позволява по-бързо откриване и реагиране в сравнение с изчерпателни списъци от индивидуални техники. Заплахи, свързани с тези механизми, трябва да се следят внимателно преди, по време и след изборите през април 2026 г.
Сред множеството заплахи докладът акцентира върху пет:
- Активиране на местната инфраструктура за разпространение на твърдения, свързани с изборите – Очаква се екосистемата от прокремълски медии, уебсайтове „гъби” и Telegram канали да се пренасочи към съдържание, свързано с изборите. Въз основа на предишни подходи, това вероятно ще включва координирано разпространение на наративи, които делегитимират проевропейските партии и кандидати
- Координирано неавтентично поведение и фалшиви профили – По време на избори тези тактики могат да ескалират до неверни препоръки за кандидати, изфабрикувани граждански движения и фалшиви профили в социалните медии, предназначени да манипулират политическия дискурс. Нововъзникващ риск е използването на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, включително deepfakes, насочени към кандидати, особено срещу жени в обществения живот.
- Алгоритмична манипулация и експлоатация на платформи – Опитът от изборите в Румъния демонстрира уязвимостта на платформи като TikTok към непрозрачната политическа реклама и алгоритмичното усилване на маргинални кандидати.
- Увеличаване на натиска върху стратегически политически решения
- Незаконни политически рекламни кампании – Сред най-често използваните тактики е създаването на съдържание чрез изкуствен интелект, включително deepfake материали на служители, автори и редактори, които след това се използват за закупуване на политическо рекламно пространство на уебсайтове и в социалните медии.
