Тенденцията за повишаване цените на природния газ и електроенергията в Европа затруднява постигането на целите за въглеродна неутралност за европейските страни. В същото време, на 17 август е изтекъл четиригодишният срок, в който големите въглищни централи трябваше да приведат инсталациите в съответствие с екологичните стандарти на Европейския съюз.
Тези въпроси са коментирали на среща министърът на екологията Асен Личев и ст.н.с. д-р Лъчезар Костов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, вицедиректор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
Двамата са обсъдили варианти, които биха позволили на страната ни да реагира бързо на тези тенденции. На първо място е поставен въпросът за ограничаване на процентния дял на износа на електрическа енергия. Отчетено е, че при разпределението на електрическата енергия, получена от АЕЦ Козлодуй, приоритетно в енергийния микс на страната следва да бъде защитен националният интерес и след това да се планира електрическа енергия за износ – изхождайки от определението, че бъдещето на енергийния микс е да посрещне съчетаването на най-добрите техники и технологии със социално-икономическата поносимост на прехода към климатично неутрална икономика.
Потвърдена е била и необходимостта да се потърсят алтернативи на производството на енергия от въглища и на дневен ред да бъдат поставени въпроси като:
- премахване на съществуващото противоречие между регулирания и свободния пазар на електрическа енергия;
- изграждане на допълнителни балансиращи мощности като помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ), които използват многократно енергията на водната маса за произвеждане на електричество;
- използване на кинетичната енергия на водите на река Дунав; използване на хидроенергийния потенциал в горното течение на каскада „Горна Арда“.
Коментирано е, че от 2007 г. до сега темата за ограничаване производството на електрическа енергия от въглища е стояла формално на дневен ред, без нито едно правителство да предприеме реални действия с оглед избягване на заплаха от енергийна криза.
Сега изричното условие, поставено от Европейската комисия във връзка с приемането на Националния план за възстановяване и устойчивост, предопределя да се пристъпи към отлаганите с години решения, а проблемът ескалира поради „осъзнаването“ на този императивен срок от страна на всички отговорни за това институции в страната, както и от страна на операторите на големите горивни инсталации, каквито са въглищните централи.
