Съветът по икономически и публични политики изготви доклад на тема „Ресурсната независимост на България в условията на следвоенна икономика“. Предлагаме ви част от резюмето на доклада, както и главата, посветена на позицията на българската минно–добивна индустрия…
Войната между Русия и Украйна несъмнено ще породи огромни промени както в енергийната обезпеченост на Европа, така и в осигуряването на ключови първични суровини за развитието на икономиката й. И към момента Европа е изцяло зависима от вноса на стратегически метали и минерали, необходими за функционирането на икономиката, индустриалното производство и енергетиката. Като прибавим желанието на Европа за ускорен преход към нисковъглеродна икономика, както и към плановете й за засилване на конкурентоспособността си в индустриалното производство, първичните суровини ще бъдат от още по-голяма и изключителна важност през следващите 30 години.
Увеличаването на производството и доставките на критични суровини е от съществено значение за световния енергиен преход. Вятърната и слънчевата енергия, батериите, цифровизацията, транспортът и водородът не могат да бъдат постигнати без тях.
Тези процеси ще доведат до огромно търсене на редица метали, ключови за прехода на икономиката към нисковъглеродно производство. В новата ситуация и очакваното бъдещо развитие на Европа българската минна индустрия е в много добра стартова позиция и е необходимо максимално добре и навременно да се възползва от възможността да разширява капацитета си, като разработва нови находища, привлича стратегически партньори и увеличава дела си в преработката на суровини към продукти с по-висока добавена стойност за индустрията.
Позицията на българската минно–добивна индустрия
В България минерално-суровинната индустрия е структороопределящ отръсъл, който осигурява приблизително 5 % от брутния вътрешен продукт на страната, като е и основен двигател за доброто социално и икономическо развитие на редица региони и местни икономики. Секторът генерира кумулативно около 2,7 млрд. лева продукция и създава пряка заетост за почти 25 000 души, както и непряка чрез свързани производства и отрасли за допълнително 1 20 000 души. (Българска минно-геоложка камара, 2021)
България има дългогодишна история в минната индустрия, като се счита за „минна държава”, а браншът е стратегически важен, защото обезпечава със суровини ключови сектори като металургия, машиностроене, строителство, химическа промишленост и други.
Държавата е и от малкото в световен план, които освен чрез изпълнителната и законодателната власт подкрепя суровинния сектор и през специализирана независима академична и нституция – Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Въпреки че България не е сред лидерите по добив на енергийни суровини (петрол, газ), страната е един от основните производители, добиващи метални полезни изкопаеми. България е на трето място по добив на мед и на четвърто място по добив на злато в Европа. Това й отрежда водещо място в европейския рудодобив. (Българска минно-геоложка камара, 2021).
Наред с Норвегия, Дания, Полша,Чехия , Естония, Холандия и Румъния в ЕС България се нарежда сред водещите страни по процент на добавена стойност и заетост, идваща от този отрасъл. В световен мащаб България се нарежда сред страни като Аржентина, Бразилия, Чили, Индонезия, Канада, Финландия, Сърбия, Лесото, Камерун.
Важно е да споменем, че България със сигурност не страда от икономическа зависимост от добив и износ на минерални ресурси, като редица държави, при които се наблюдава т. нар. Холандска болест – силна зависимост от природните ресурси за развитието на икономиките, което поражда трудности и нежелание за диверсифициране и развитие в други сектори на икономиката, създава предпоставки за високи нива на корупция и неефективно използване на приходите от продажбата на ресурси. Много от тези държави, водещи по залежи и добив на определени суровини (Венецуела – петрол, Конго – кобалт), не успяват да постигнат диверсифициран икономически растеж и благоденствие на населението си.
Българската икономика е добре диверсифицирана, като не е зависима в голяма част от определени сектори и индустрии. Минно-добивният сектор все още предоставя възможности за разширяване и създаване на нова стойност, без това да заплашва страната от зависимост от приходите, генерирани в него. Дори напротив, в текущата усложнена геополитическа обстановка и разпространяващ се негативен световен тренд на ресурсен национализъм, българската първична индустрия може да да се превърне в необходим и незаобиколим фактор за привличане на значителни инвестиции в произв одствената дейност и високотехнологичната промишленост.
В много случаи при неадекватни, изкривени, противопоставящи се и лошо управлявани административно-институционални рамки в минно-добивната промишленост се наблюдава нечестно изкривяване на вътрешния пазар в ЕС. Неподходящите или допълнително усложнените процедури по издаване на разрешения за проучване и добив може да действат срещу създадения инвестиционен климат в страната и да не отговарят на принципите за равно третиране на инвестиционния интерес, а с това да забавят развитието на сектора.
Наблюдават се случаи, при които сложни разрешителни процедури водят до непредвидени административни забавяния, оказващи значително негативно влияние върху проектите – оскъпяване, повишаване на алтернативната цена на капитала и репутационни рискове. Забавянията и допълнителните разходи водят до значително намаляване на възвращаемостта на проектите и влошаване на инвестиционната среда в сектора.
Основните причини за забавянето или нереализирането на много от проектите се дължи на големия брой разрешителни процедури със сложен механизъм на координация от държавните органи и структурите, участващи в процесите, сложността и фраг ментираността на приложимите разпоредби относно околната среда, както и неясните процедури по инволвирането на местни те общности в процесите. В някои от случаите, породени от липсата на стройна, ясна и бърза административна рамка, се отваря врата за развитието на неразрешени дейности по добив, спестяване на разходи за безопасност и опазване на околната среда, както и пренебрегване на местните общности и техните интереси. Това поражда изключително лоша репутация на индустрията и ощетява държавата по редица директни и косвени начини.
Драстичните различия между регулативните рамки в държавите на ЕС относно проучването на полезни изкопаеми и системите на разрешение за добив или лицензиране водят до съществени забавяния в инвестиционните процеси по одобрение на н ови проекти, с което инвестициите и алтернативната цена на капитала се оскъпяват.
