През последните години медиите са изпълнени с негативни разкази за Европа и ако човек следи различни, особено американски коментатори, остава с впечатлението, че в Европа няма нищо друго освен проблеми. И най-често за тях е обвиняван ЕС.
Но истината е, че има множество положителни европейски истории, а най-положителната почти не получава никакво внимание – а именно чудото на икономическия растеж, което наблюдаваме в Централна и Източна Европа през последните 25–30 години.
През 2004 г. към ЕС се присъединиха 10 нови държави – предимно бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа: Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Естония, Латвия, Литва, Кипър и Малта.
През 2007 г. последваха България и Румъния, а през 2014 г. към ЕС се присъедини и Хърватия.
В графиката по-долу разглеждам средния годишен растеж от 2004 г. насам на БВП на човек от населението, коригиран спрямо паритета на покупателната способност (PPP). Новите страни са в цветове, докато старите страни от ЕС са показани в сиви нюанси. Картината е поразителна – ВСИЧКИ нови страни членки на ЕС изпреварват „сивите“ стари държави от ЕС.
Най-забележителни са две държави, в които съм прекарал* наистина много време през последните 25 години – Полша и Литва. И двете страни са имали среден годишен растеж от 3,9% през последните 21 години. (Данните сочат отлично представяне и от България и Румъния с по 3.8% растеж, б.р.).
Това е изключително впечатляващо и малцина биха го предвидили, когато през 90-те години започна да се говори за приемането на бившите комунистически страни в ЕС.
Този успех е много важен и за Дания. Литва (и другите балтийски държави) и Полша са нашите най-близки съседи, освен скандинавските страни и Германия.
Именно икономическият успех в Балтика и Полша е не само икономически важен – той е важен и от гледна точка на отбранителната политика. Тези държави са ключовите страни в защитата на Европа срещу Русия. Именно Полша днес разполага с едни от най-силните въоръжени сили в Европа – отбранителна мощ, която едва ли би била възможна без икономическия успех, през който страната е преминала.
Към историята трябва да се добави и фактът, че Дания е страната сред „старите“ членки на ЕС с най-висок растеж от 2004 г. насам, и че част от този успех се дължи на това, че датските компании в голяма степен успяха да се възползват положително от разширяването на ЕС.
И да – става дума за БВП спрямо броя на населението, а растежът дори в успешна Дания е бил само малко над 1%. Останалата част от растежа на датския БВП идва от увеличението на населението, включително вследствие на това, че полски, литовски и румънски работници допринесоха изключително положително за датския пазар на труда през последните две десетилетия. Без тях датското благосъстояние и публичните финанси щяха да изглеждат значително по-зле.
И да – в голяма степен става дума за смели реформи.
*Коментарът на датския финансист, преподавател и общественик Ларс Кристенсен е от профила му във Фейсбук
