Докато политиците търсят възможности за едновременно укрепване на енергийната сигурност и икономическата конкурентоспособност, биогазовете – местно произведени горива с ниски емисии, създадени от органични отпадъци – набират нов импулс, сочи нов анализ и доклад на Международната агенция за енергетика (МАЕ).
„Перспективи за биогазове и биометан“ изтъкват, че от 2020 г. насам са въведени над 50 нови политики в подкрепа на биогазовете, тъй като страните все повече осъзнават техните предимства. Биогазът може да се използва директно като топлина от домакинствата и промишлеността, както и за производство на електроенергия, докато биометанът – който е подобрена форма на биогаз – има много предимства като временен заместител на природния газ.
Технологиите и веригите за доставки, необходими за производството на биогаз, са добре познати и се класират високо по показатели за енергийна сигурност, се псочва в доклада. Биогазът и биометанът се произвеждат близо до мястото, където се консумират, повечето от необходимите материали обикновено се доставят на национално ниво и могат да помогнат за осигуряване на заетост и доходи за селските общности. Освен това, биогазът е диспечерски източник на енергия, което може да помогне за балансиране на търсенето и предлагането, а биометанът може да се използва без големи модификации на съществуващата газова инфраструктура.
За да установи пълния потенциал на биогазовете в световен мащаб, МАЕ е провела първи по рода си пространствен анализ на над 5 милиона места по целия свят. Той установява, че производството на биогаз може да достигне еквивалента на близо 1 трилион кубически метра природен газ всяка година от суровини, които могат да се считат за устойчиви – като например отпадъци и остатъци, които могат да бъдат преработени със съществуващите технологии и не се конкурират с хранителните системи. Този обем съответства на една четвърт от годишното световно търсене на природен газ днес. Въпреки това, биогазът и биометанът все още играят относително малка роля в глобалния енергиен микс. Докато човешките дейности генерират милиарди тонове органични отпадъци годишно, по-малко от 5% от потенциалните устойчиви суровини в момента се използват за производство на биогаз и биометан.
Усвояването на биогаз днес се възпрепятства от многобройни регулаторни и икономически бариери. Средно са необходими от две до пет години, за да се разработи проект в сектора, но в някои случаи може да отнеме до седем години само за осигуряване на необходимите разрешителни. И въпреки че основните технологии съществуват от години, разходите за производство на биометан остават значително по-високи от тези за природния газ на много пазари. Според доклада, постигането на широко разпространена конкурентоспособност на разходите би изисквало целенасочена политическа подкрепа или например ценообразуване на въглеродния диоксид (CO2).
Въпреки това, анализът установява, че пет пъти по-голямо от сегашното ниво на производство на биометан в световен мащаб може да бъде развито на цена, равна или по-ниска от преобладаващите цени на едро на природния газ. А конкурентоспособността на биогазовете се подобрява значително, когато политиките отчитат многобройните съпътстващи ползи, като например избягване на емисии на метан от селскостопанския сектор и странични продукти от производството, които могат да се използват като устойчив тор.
Наред с доклада, МАЕ пуска и интерактивен инструмент за картографиране, който позволява на потребителите да визуализират потенциала на биогазовете в световен мащаб, както и серия от информационни листове, показващи видовете и количествата налични суровини в ключови региони.
Ключови моменти от анализа:
- Днешният потенциал за устойчиво производство на биогаз е близо 1000 млрд. куб. м.е., което се равнява на една четвърт от световното търсене на природен газ. До 2050 г. това ще се увеличи до близо 1400 млрд. куб. м.е., като средните разходи ще намалеят с 20%, главно поради увеличените добиви на култури, ефектите от технологичното обучение и икономиите от мащаба.
- 80% от устойчивия потенциал за производство на биогаз е в развиващите се икономики, водени от Бразилия, Китай и Индия. Потенциалът в Индия е по-голям от потреблението ѝ на природен газ. Съединените щати имат най-голям потенциал сред развитите икономики. Европейският съюз използва най-големия дял – около 40% – от своя устойчив потенциал, в сравнение с по-малко от 5% в Индия.
- Разходите за производство на биометан показват широк диапазон, като 90% от потенциала е между 10 и 30 щатски долара на гигаджаул (GJ). Развиващите се икономики в Азия обикновено имат най-ниски разходи, като 40 млрд. куб. м.е. са налични на цена под 10 щатски долара/GJ. Около 45 милиарда кубически метра потенциал на биометан биха могли да бъдат използвани в различни части на света на цена, равна или по-ниска от преобладаващите цени на едро на природния газ. Това вече е повече от 5 пъти по-голямо от настоящото производство на биометан в световен мащаб.
- Оценяването на положителните външни ефекти от биогаза може да помогне за преодоляване на разликата в конкурентоспособността с природния газ. Например, биогазът помага за предотвратяване на екологични щети, които могат да бъдат причинени от разпръскването на отпадъци, както и за избягване на емисиите на метан, които иначе биха възникнали.
- Съгласуваното прилагане на най-добри практики за управление на метана е от съществено значение за подкрепа на екологичните аргументи за биогазовете. Данните сочат, че днешните инсталации за биогаз и биометан отделят емисии на метан в диапазона между 2% и 5,5% от продукцията си, което е много над средните нива в нефтената и газовата промишленост. Практики като затворено съхранение на дигестат, изгаряне на отпадъчни газове по време на процесите на преработка на биогаз и програми за откриване и отстраняване на течове са ключови.
- Пълното използване на потенциала за производство на биогаз и биометан изисква непрекъснати инвестиции. В рамките на програмата STEPS средните годишни инвестиции в производството на биогаз и биометан нарастват до над 15 милиарда щатски долара до 2050 г. от ниво от около 2 милиарда щатски долара днес. Тази тенденция се ускорява в програмата APS, като годишните инвестиции достигат близо 45 милиарда щатски долара до 2050 г.
