Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА) предупреждава, че предложената политическа линия от някои държави в ЕС не осигурява трайните и въздействащи решения, от които съюзът се нуждае, за да обедини своите цели за декарбонизация, устойчивост и конкурентоспособност.
При настоящия пазарен дял на изцяло електрическите автомобили от под 16% за леки коли и под 9% за лекотоварни автомобили, целите за намаляване на CO₂ за 2030 г. и 2035 г. за лекотоварните превозни средства не могат да бъдат постигнати. Необходим е прагматичен, гъвкав и технологично неутрален подход, за да се ускори трансформацията и да се защитят инвестициите и работните места в Европейския съюз.
Френско-испанският документ признава, че автомобилният сектор се сблъсква с по-бавен от очаквания растеж на продажбите на електрически превозни средства и отчита нуждата от гъвкавост. Въпреки това, той се въздържа от прилагането на пълна технологична неутралност и след 2035 г. Освен това ACEA признава необходимостта от конкурентна и устойчива автомобилна верига на стойността в Европа. Предложението за обвързване на гъвкавостите единствено с производствените усилия в Европа пренебрегва сложността на веригите на доставки, времето, необходимо за увеличаване на производството на батерии в ЕС, както и нуждата да се осигурят достъпни автомобили за европейските граждани още сега.
Що се отнася до лекотоварните автомобили, освен въвеждането на петгодишен усредняващ механизъм, е необходима промяна в целта за 2030 г., за да се предотвратят несъразмерни разходи за неспазване, които биха подкопали способността на производителите на ванове да реинвестират в трансформацията. Този сегмент на превозни средства е ключов за много малки предприятия, които в момента се колебаят да преминат към превозни средства с нулеви емисии поради по-високата обща цена на притежание, по-ниската товароносимост на електрическите ванове и липсата на гъста мрежа от бързозарядна инфраструктура.
Автомобилните производители остават напълно ангажирани с целта за климатична неутралност до 2050 г. Те инвестират значително в електрификацията като основен път към декарбонизацията на транспорта. Въпреки това реалността на терен се оказва далеч по-сложна: подпомагащата екосистема (инфраструктура, стимули, развитие на веригата за производство на батерии) и потребителското търсене не могат да поддържат темпото, зададено от целта за нулеви емисии от ауспусите – въпреки че броят на наличните и по-достъпни електромобили постоянно нараства.
ACEA призовава за по-реалистично и прагматично пренастройване на режима след 2035 г., основано на три стълба:
- Засилване на условията, позволяващи електрификацията: Самото преразглеждане на регламента за CO₂ няма да доведе до декарбонизация на транспорта. Необходими са по-амбициозни цели за инфраструктура, инвестиции в електрическите мрежи, регулаторни реформи за интегриране на превозните средства в мрежата (vehicle-to-grid), както и постоянни стимули за търсенето – за да станат електрическите автомобили едновременно практични и икономически изгодни.
- Свързване на целите за декарбонизация на превозните средства с два други критични аспекта – конкурентоспособност и устойчивост. Необходим е специфичен подход към вановете, които работят при различни условия от леките автомобили.
- Технологична неутралност: Да се позволи използването на всички технологии за задвижване (например plug-in хибриди, системи с удължен пробег, водородни горивни клетки и др.), които могат да играят реална роля в намаляването на емисиите по пътищата. Допълнителните емисии от малкия дял на неелектрически превозни средства могат да бъдат компенсирани чрез различни механизми – като подмяна на автопарка, по-голям дял на декарбонизирани горива, намаляване на емисиите във веригата на доставки (например чрез използване на нисковъглеродна стомана или алуминий, или чрез по-висок дял рециклирани материали при производството на автомобили), както и чрез въглеродно улавяне и премахване.
