Преразпределение на бюджетите за отделните фондове, съкращения на парите по Общата селскостопанска политика… Представянето на проекта за европейски бюджет доведе до множество остри критики както от Европейския парламент, така и от отделните региони и фермери, изтъква Ева Моазан в коментар за alternatives-economiques.fr.
Европейският съюз има доста странната способност да прикрива работата си с технократски термини и неясни акроними. Седемгодишният му бюджет не се нарича бюджет, а „многогодишна финансова рамка“ (МФР).
Малко повече от две години преди началото на следващия цикъл (2028-2034), Урсула фон дер Лайен представи първоначален проектоплан на бюджета, който трябва да бъде обсъден между Европейската комисия – на която тя е председател – държавите членки и Парламента.
Малка революция, тя предлага фундаментално преразглеждане на архитектурата на МФР и разпределението на бюджета, което предизвика недоволството на Парламента и на отделните страни. Зад техническите термини в нейното предложение от пет точки се крият прекалено политически залози.
1/ Обща сума, за която никой не е съгласен
Председателят на Комисията гордо обяви общ седемгодишен бюджет от близо 2 трилиона евро, което представлява средно 1,26% от брутния национален доход (БНД) на ЕС между 2028 и 2034 г. „Това е най-големият бюджет, предлаган някога“, твърди високопоставен служител на Комисията. Но ако извадим 0,11%, за погасяване на средствата по плана за пост-Ковид възстановяването, сумата пада до 1,15% от БНД, което е много малко увеличение в сравнение с предишния бюджет за 2021-2027 г., който възлизаше на 1,13% от БНД.
„Без значение как се опитвате да представите нещата, в крайна сметка получаваме замразяване на инвестициите и разходите в реално изражение, плюс изплащане на заеми по NextGenerationEU“, критикуват двамата съдокладчици на Европейския парламент по бюджета, които смятат предложената сума за неадекватна. За разлика от тях обаче, германското, нидерландското и австрийското правителство смятат сумата за твърде висока.
„Размерът на бюджета е значителен“, казва Еулалия Рубио, изследовател, отговарящ за икономическите въпроси в Института „Жак Делор“. „Като се има предвид натиска, оказван от някои държави срещу каквото и да било увеличение на бюджета, това е максимумът, който Комисията можеше да предложи.“
За да финансира тази нова МФР, Урсула фон дер Лайен предлага запазване на вноските на държавите членки на нивото им от 2027 г. и следователно търсене на нови собствени ресурси чрез въвеждането на данък върху несъбраните електронни отпадъци, корекция на данъка върху въглеродните емисии на границите и пазара на въглеродни кредити, превеждане на част от националните данъци върху тютюна или дори годишна фиксирана вноска за големи компании (с годишен оборот над 100 милиона).
2/ Новата архитектура на МФР, остро критикувана от Европейския парламент
Комисията иска да групира бюджета в три нови раздела с размери XXL. Първият „национални и регионални планове за партньорство“, обединява Общата селскостопанска политика (ОСП), политиката за регионално сближаване, политиката в областта на риболова, миграцията и сигурността и Социалния климатичен фонд, представляващи общо 44% от целия бюджет.
Вторият раздел обхваща фондовете за конкурентоспособност (включително „Хоризонт Европа“), „Еразъм“ и „Други“ програми, като например гражданска защита, правосъдие и Евратом. Третият раздел се отнася до външната политика на ЕС и отношенията със съседите.
Урсула фон дер Лайен се обяви за по-гъвкава, по-опростена и по-рационализирана архитектура (намаляване на броя на програмите от 52 на 16). Това не убеди Европейския парламент, който отново изрази „дълбоката си загриженост“.
„Няма да одобрим бюджет, който е в полза на фрагментирани национални планове, несвързани с европейските цели“, заявява Зигфрид Мурешан, съдокладчик от ЕНП (десница).
Зелените са също толкова критични към тази концепция:
„Свидетели сме на национализация на европейския бюджет. Всяка държава ще обсъжда националното разпределение на средствата с Комисията, като по този начин се заличава всякаква цялостна европейска бюджетна стратегия. Така виждаме технократска концентрация на власт в ръцете на Комисията“, посочва Дейвид Корманд, депутат от партията на зелените.
Евродепутатите както отдясно, така и отляво осъждат непрозрачността на тези три големи раздела, които смесват голям брой твърде различни програми, които преди това са се осъществявали поотделно, и се опасяват, че бюджетният контрол от страна на Парламента ще стане невъзможен.
3/ ЕС се фокусира върху отбраната, конкурентоспособността и борбата с имиграцията
Големият печеливш от разпределението, което прави Комисията, е Европейският фонд за конкурентоспособност. Неговият бюджет е раздут до 451 милиарда евро. Той обединява програмата „Хоризонт Европа“ за подкрепа на научните изследвания и иновациите, финансирането за отбранителната и космическата промишленост, фонда за дигиталния преход, фонда за чистия преход и фонда за здравеопазване и биотехнологии. Бюджетите на всички тези фондове се увеличават 2 до 5 пъти.
Иначе твърде дискретният Стефан Сежурне, френският комисар по просперитета и индустриалната стратегия, приветства тази ориентация в социалната мрежа X: „Това е ударна политика за инвестиции в стратегически сектори. Един истински „фонд Драги“, позовавайки се на доклада на бившия президент на ЕЦБ, който препоръчва 800 милиарда инвестиции годишно за зеления и цифровия преход.
В раздела „Миграция и сигурност“ бюджетите на агенциите Frontex и Европол ще бъдат удвоени, а средствата за предоставяне на убежище, управление на границите и вътрешна сигурност ще бъдат утроени.
„Бюджетът представлява приоритетите на ЕС, определени от държавите членки. Затова не е изненадващо, че финансирането за тези три области се увеличава. Предимството на тази МФР обаче е, че тя позволява гъвкавост за адаптиране на бюджета в случай на промяна на приоритетите през седемте години“, казва Еулалия Рубио.
4/ Губещите са Общата селскостопанска политика и Кохезионният фонд
За сметка на това Общата селскостопанска политика губи повече от 20% от бюджета си, който намалява от 387 милиарда евро до малко под 300 милиарда евро (в текущи евро, следователно без да се отчита инфлацията). Това, както се и очакваше, предизвика гнева на представителите на селското стопанство. На това от Комисията отговориха:
„294-те милиарда евро са минимумът, който съответства на пряката помощ за земеделските производители, която ние защитихме. Държавите членки могат, в своите национални планове за партньорство, да търсят други източници на финансиране, които не са пряко предназначени за селското стопанство.“
Друга важна историческа политика на ЕС, политиката на сближаване, насочена към намаляване на неравенствата в регионалното развитие и за която преди това се изразходваше една трета от бюджета на ЕС, е сред губещите. Трудно е да се определят точните цифри на съкращението, тъй като архитектурата е до такава степен преработена, че е невъзможно да се съпостави това, което е заявено в нея с историческите програми.
Само бюджетът за по-слабо развитите региони е ясно защитен, със своите 218 милиарда евро по цени от 2025 г., което е намаление в сравнение с предишния бюджет, като се вземе предвид инфлацията (202 милиарда по цени от 2018 г.). Останалото ще бъде изключително в ръцете на държавите и техния план за партньорство.
„Необходимо е да се ребалансират бюджетите“, обяснява Еулалия Рубио. „Но що се отнася до кохезионната политика, смятам, че промяната в управлението, която дава повече правомощия на централното правителство, а не на регионите, рискува да бъде твърде груба и малко ефективна.“
В Европейския парламент Дейвид Корманд отива по-далеч:
„Не вярвам, че намаляването на селскостопанските и кохезионните фондове ще ни помогне да се противопоставим на геополитическото напрежение. Ограничаването на нашата защита само до закупуването на оръжие е контрапродуктивно; трябва да вземем предвид също и продоволствената и климатичната сигурност.“
5/ Под пъпрос са правилата, които поставят условия пред държавите-членки
Националните планове ще бъдат придружени от редица цели, показатели за изпълнение и условия, включително зачитане на върховенството на закона. Този метод на действие беше критикуван в Парламента. Левицата „се противопоставя на обвързването на изплащането на средства с прилагането на реформи, особено в рамките на Европейския семестър*, което би направило мерките за строги икономии условие за получаване на финансиране от ЕС“.
„Свидетели сме на превръщането на европейските публични политики във фонд за дарения в ръцете на Комисията, който ще може да принуждава държавите членки да предприемат структурни реформи и например да се изисква от тях по-голяма либерализация. Това е превръщане на ЕС в един вид МВФ, което е много тревожно“, казва Дейвид Корманд.
„Проектът на фон дер Лайен дава предимства на най-националистическите държави членки, като същевременно заграбва все повече власт в условията на голям демократичен регрес“, продължава евродепутатът.
Вероятно дискусиите в Брюксел през следващите две и половина години ще бъдат много бурни.
*Европейският семестър е ежегоден процес на координиране на икономическите и социалните политики в ЕС. По време на семестъра държавите от ЕС привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на равнището на ЕС. (бел. прев.)
