Съжалявайки, че не е било постигнато споразумение между организациите на социалните партньори за създаване на технология на договаряне на минималните работни заплати, от АИКБ обявиха, че в ситуацията в момента са принудени да подходят по по-различен начин.
В писмо до социалния министър по повод дебатите в парламента относно МРЗ, работодателската организация изразява своето становище по темата.
Подчертавайки, че се намираме в обстановката на войнстващ популизъм в Народното събрание, а и не само там, АИКБ изтъкват, че са принудени да оценят предложението на Министерския съвет за МРЗ = 770 лева за несравнимо по-реалистично и кореспондиращо на бюджетната прогноза в сравнение със съвършено безотговорните опити за определяне на МРЗ чрез повишаване на минималната работна заплата с промени в Кодекса на труда. (Припомняме, БСП иска с промени в кодекса МВР за стане 50% от средната работна заплата за предходната година).
В момента страната се намира в „особен режим“ – тя се управлява съгласно бюджета за изтичащата 2022 г., действието на който е предложено да бъде продължено от Народното събрание. Между продължаването на действието на сегашния бюджет и главоломното увеличаване на минималната работна заплата има драстично противоречие, което е откровена заплаха за финансовата стабилност. По-точно – то е сигурна гаранция за фискална нестабилност, коментират от АИКБ.
Работодателите обаче подчертават изрично, че подкрепата им ще бъде в сила, ако бъде уточнено, че става дума за БРУТНА минимална работна заплата, като се цитира алинея 29 от Преамбюла на Директивата на ЕС:
„Държавите-членки могат да избират между показатели, използвани обикновено на международно ниво, и/или показатели, използвани на национално ниво. Оценката може да се основава на референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, като например съотношението между брутната минимална работна заплата и 60% от брутната медианна заплата и съотношението между брутната минимална заплата и 50% от брутната средна заплата… . Оценката може също така да се основава на референтни стойности, свързани с показатели, използвани на национално ниво, като сравнение на нетната минимална заплата с прага на бедността…“.
АИКБ настоява още да се отчетат следните данни от НСИ и Евростат:
- Инфлацията от януари 2019 г. до септември 2022 г. е 27% , с колкото е нараснала и МРЗ от тогава;
- Прогнозната средногодишна инфлация за 2023 г. към 2022 г. е около 7%, което съответства на ръст на МРЗ от 50 лева;
- БВП на един зает се увеличава реално само с 1,7% през последното отчетено (Q3’22 г.) тримесечие на годишна база;
- България има най-високото съотношение на брутна МРЗ към БВП на глава от населението в целия ЕС;
- Средният осигурителен доход в 13 икономически дейности с над 620 хиляди заети е под 1000 лева в последните отчетени данни от НОИ за месеците април-септември на 2022 г.;
- Средната работна заплата за деветмесечието, отчетена от НСИ в пет области (Кюстендилска, Благоевградска, Видинска, Хасковска и Смолянска), е под 1200 лева.
