Планираните разговори между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин бележат потенциалното начало на завръщането на Русия – и нейните стоки – на световната сцена на фона на настоящата международна изолация на Москва, изтъква Ройтерс.
Преди нахлуването си в Украйна през 2022 г. Русия беше водещ износител на суров петрол, природен газ, въглища, алуминий, никел, стомана, пшеница и торове – наред с други стоки – и водещ доставчик на енергийни продукти за Европа.
От 2022 г. насам санкциите, наложени на Москва от западните държави, предизвикаха сериозно нарушаване на тези стокови потоци, като износът на газ по тръбопроводи на Русия спадна наполовина, а доставките на петрол претърпяха продължителни пренасочвания към нови пазари.
Ройтерс дава разбивка на позицията на Русия по отношение на световното производство и износ на някои от най-широко търгуваните стоки в света, предоставяйки насока за потенциалните пазарни въздействия, ако глобалните отношения с Русия се нормализират.
Газова криза
Природният газ може би е най-засегнатата стока от последиците от руската инвазия в Украйна. Русия е вторият по големина производител и износител на газ в света, но претърпя сериозни съкращения на доставките си в чужбина, след като Европа и Съединените щати наложиха санкции на Москва през 2022 г.
Много европейски държави, включително важната икономика Германия, преди това си осигуряваха по-голямата част от доставките на газ от Русия, но бързо намалиха вноса си по тръбопроводи като част от усилията да накажат Москва за започването на война в региона.
Обемът на износа на газ от Русия по тръбопроводи е спаднал с 38% през 2022 г. спрямо предходната година и отново с 30% през 2023 г. спрямо общия обем за 2022 г., тъй като европейските купувачи преминаха към вносен втечнен природен газ (LNG) и други горива, за да заменят загубените доставки на газ.
През 2024 г. износът на Русия по тръбопроводи е възлязъл на общо 108,2 милиарда кубически метра, или с 46% по-малко от 201,3 милиарда кубически метра, изнесени през 2021 г., показват данни на Енергийния институт.
За да се опита да компенсира част от загубените приходи от газ по тръбопроводи, Русия увеличи износа на втечнен природен газ. Обемите на износа на руски втечнен природен газ (LNG) са се увеличили с около 12% от 2021 г. насам и са достигнали исторически максимум през 2024 г. от 44,3 милиарда кубически метра.
Предвид липсата на тръбопроводни връзки с други региони, спадът в износа за Европа доведе до рязко увеличение на руските газови запаси от 2022 г. насам, което от своя страна предизвика по-голямо потребление на газ от енергийните компании и промишлеността и продължаващи усилия за увеличаване на капацитета за износ на LNG.
Производството на руски природен газ спадна до осемгодишни дъна през 2023 г., тъй като индустрията ограничи производството в отговор на срива на експортния пазар. Оттогава производството отново се увеличи до около 630 милиарда кубически метра през 2024 г.
Отключване на суровия петрот
Пазарът на суров петрол също беше силно засегнат от санкциите, наложени на Москва, тъй като Русия е третият по големина производител и износител на суров петрол в света.
Подобно на пазара на газ, руското производство и износ на суров петрол понесоха удар от 2022 г. насам, въпреки че износът е намалял повече от производството, тъй като вътрешните запаси са били попълнени.
През 2024 г. производството на руски суров петрол се оценява на 10,75 милиона барела на ден, което е с 4% по-малко от производството от 11,2 милиона барела на ден през 2022 г., показват данни на Енергийния институт.
Руският износ на петрол през 2024 г. възлиза на малко над 7 милиона барела на ден, което е с 8% по-малко от 7,6 милиона барела на ден, изнесени през 2022 г.
Освен че претърпя стръмни спадове, руският износ на суров петрол претърпя и значителни промени в дестинациите, тъй като търговците бяха принудени да намерят алтернативни пазари за своите барели. И подобно на газа, износителите трябваше да заменят Европа – която преди това беше основната дестинация за руския петрол – с други пазари.
За щастие на руските търговци на петрол, Индия доказа, че е готова да понесе съпротивата от международната общност и бързо разшири покупките си на руски петрол точно когато Европа ги намали. Всъщност, между 2022 и 2024 г. вносът на руски суров петрол в Индия се е увеличил повече от два пъти – от 321 милиона барела през 2022 г. до 651 милиона барела през 2024 г., показват данни на фирмата за стокови разузнавателни услуги Kpler.
Вносът на руски суров петрол в Европа е спаднал с 30% през същия период – от 821 милиона барела през 2022 г. до 581 милиона барела през 2024 г., което позволи на Индия да се превърне във водещ пазар за руски суров петрол миналата година.
Китай е вторият по големина купувач на руски суров петрол и е купил 460 милиона барела през 2024 г., което е с 17% повече от общия брой за 2022 г.
Въглища, метали и други
Пазарите на въглища също бяха засегнати след войната между Русия и Украйна, тъй като Русия е шестият по големина производител на въглища и третият по големина износител на въглища.
Поради големия парк от вътрешни електроцентрали, работещи с въглища, производството на руски въглищни мини успява да остане до голяма степен стабилно от 2022 г. насам, тъй като местните енергийни компании консумират допълнителни доставки, които преди това са били изпращани за износ.
През 2024 г. производството на въглища в Русия е с около 2,3% по-малко от общото количество за 2022 г., докато износът е намалял с близо 10%.
Силната конкуренция от Индонезия и други производители на въглища доведе до изтласкване на руските въглища от няколко международни пазара, докато намаленото търсене на внос от Китай и Индия – двата най-големи потребители на въглища – също се отрази на износа на въглища.
Русия е и водещ производител и износител на няколко ключови метала, включително алуминий, никел, кобалт и паладий, които са с голямо търсене за редица промишлени и технологични приложения.
Русия е и ключов производител на торове, промишлени газове, диаманти и култури като пшеница и ечемик, така че всяко бързо възобновяване на търговските връзки между Москва и международната общност може да има дългосрочни последици.
Въпреки това, всяко ново влошаване на отношенията с Москва след предстоящите разговори би могло да доведе до това изобилието от руски стоки да остане недостъпно за много купувачи, което в резултат би стегнало световните пазари.
