Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард направи изявление след днешното заседание на банката, на което за първи път от 10 месеца насам лихвените проценти не бяха вдигнати…
Икономиката на еврозоната остава слаба. Последната информация показва, че производството продължава да намалява. Пониженото чуждестранно търсене и по-строгите условия на финансиране все повече натежават върху инвестициите и потребителските разходи. Секторът на услугите също отслабва допълнително. Това се дължи главно на факта, че по-слабата промишлена активност се разпространява към други сектори, импулсът от ефектите на повторното отваряне избледнява и въздействието на по-високите лихвени проценти се разширява. Икономиката вероятно ще остане слаба до края на тази година. Но тъй като инфлацията спада допълнително, реалните доходи на домакинствата се възстановяват и търсенето на износ от еврозоната се увеличава, икономиката трябва да се засили през следващите години.
Икономическата активност досега се подкрепяше от силата на пазара на труда. Коефициентът на безработица беше на историческо дъно от 6,4 процента през август. В същото време има признаци, че пазарът на труда отслабва. Създават се по-малко нови работни места, включително в сферата на услугите, в съответствие с охлаждащата икономика, която постепенно преминава към заетостта.
С отшумяването на енергийната криза правителствата трябва да продължат да отменят свързаните мерки за подкрепа. Това е от съществено значение, за да се избегне повишаването на средносрочния инфлационен натиск, който в противен случай би изисквал още по-строга парична политика. Фискалните политики трябва да бъдат предназначени да направят икономиката ни по-продуктивна и постепенно да намалят високия публичен дълг. Структурните реформи и инвестициите за подобряване на капацитета за предлагане на еврозоната – които ще бъдат подкрепени от пълното изпълнение на програмата на ЕС от следващо поколение – могат да помогнат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план, като същевременно подкрепят зеления и цифров преход. За тази цел реформата на рамката на икономическото управление на ЕС трябва да приключи преди края на тази година и следва да се ускори напредъкът към съюза на капиталовите пазари и завършването на банковия съюз.
Инфлацията спадна до 4,3 на сто през септември, почти цял процентен пункт по-ниско от нивото през август. В близко бъдеще е вероятно той да спадне още повече, тъй като рязкото увеличение на цените на енергията и храните, регистрирано през есента на 2022 г., ще отпадне от годишните темпове. Спадът през септември беше широкообхватен. Инфлацията на цените на храните отново се забави, въпреки че остава висока по исторически стандарти. На годишна база цените на енергията паднаха с 4,6%, но напоследък отново се повишиха и станаха по-малко предвидими с оглед на новите геополитически напрежения.
Инфлацията без енергията и храните спадна до 4,5 на сто през септември от 5,3 на сто през август. Този спад беше подкрепен от подобряването на условията за предлагане, прехвърлянето на предишни спадове в цените на енергията и въздействието на по-строгата парична политика върху търсенето и корпоративната ценова мощ. Темповете на инфлацията при стоките и услугите се понижиха значително, съответно до 4,1% и 4,7%, като инфлацията при услугите също беше повлияна от изразени базови ефекти. Ценовият натиск в туризма и пътуванията изглежда намалява.
Повечето измерители на базисната инфлация продължават да намаляват. В същото време вътрешният ценови натиск все още е силен, отразявайки също нарастващото значение на повишаващите се заплати. Измерителите на дългосрочните инфлационни очаквания са предимно около 2 на сто. Въпреки това някои показатели остават повишени и трябва да се следят внимателно.
Дългосрочните лихвени проценти се повишиха значително след последната ни среща, отразявайки силно увеличение в други големи икономики. Нашата парична политика продължава да се отразява силно върху по-широките условия на финансиране. Финансирането стана по-скъпо за банките, а лихвените проценти за бизнес заеми и ипотеки отново се повишиха през август съответно до 5,0% и 3,9%.
По-високите лихвени проценти по заеми, със свързаните съкращения в инвестиционните планове и покупките на жилища, доведоха до допълнителен рязък спад в търсенето на кредити през третото тримесечие, както беше отчетено в последното ни проучване на банковото кредитиране. Освен това кредитните стандарти за заеми за фирми и домакинства се затегнаха допълнително. Банките стават все по-загрижени за рисковете, пред които са изправени техните клиенти, и са по-малко склонни да поемат рискове.
На този фон кредитната динамика допълнително отслабна. Годишният темп на нарастване на кредитите за фирми рязко спадна от 2,2% през юли до 0,7% през август и 0,2% през септември. Кредитите за домакинствата останаха сдържани, като темпът на растеж се забави до 1.0% през август и 0.8% през септември.
