Големите европейски енергийни компании са удвоили работата с петрол и газ през 2024 г., за да се съсредоточат върху печалбите в краткосрочен план, забавяйки – и понякога обръщайки – ангажиментите си в областта на климата. Това е промяна, към която те вероятно ще се придържат и през 2025 г., отбелязва Ройтерс.
Действията на петролните компании идват, след като правителствата по света забавиха въвеждането на политики за чиста енергия и съпътстващите цели, тъй като разходите за енергия скочиха след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.
Големите европейски енергийни компании, които бяха инвестирали сериозно в прехода към чиста енергия, установиха, че представянето на акциите им изостава от американските конкуренти Exxon и Chevron, запазили от своя страна фокуса си върху петрола и газа.
На този фон компании като BP и Shell тази година рязко забавиха плановете си да похарчат милиарди за проекти за вятърна и слънчева енергия и пренасочиха разходите към проекти за петрол и газ с по-висок марж. BP, която имаше за цел 20-кратен ръст на възобновяемата енергия през това десетилетие до 50 гигавата, обяви през декември, че ще сотдели почти всички свои офшорни вятърни проекти в съвместно предприятие с японския генератор на електроенергия JERA.
Shell, която обеща да стане най-голямата електрическа компания в света, до голяма степен спря инвестициите в нови офшорни вятърни проекти, напусна енергийните пазари в Европа и Китай и отслаби целите за намаляване на въглеродните емисии.
Контролираният от държавата норвежки Equinor също забави разходите за възобновяеми енергийни източници.
От Shell обаче са коментирали пред Ройтерс, че остават ангажиран да се превърне в енергиен бизнес с нулеви емисии до 2050 г. и продължава да инвестира в енергийния преход.
Политиката на петролните компании е лоша новина за усилията за смекчаване на изменението на климата. Глобалните въглеродни емисии, които улавят топлината, се очаква да достигнат нов връх през 2024 г., която ще бъде най-топлата година в историята.
2025 г. също се очертава да бъде още една бурна година за енергийния сектор на стойност 3 трилиона долара, като скептикът към климата Доналд Тръмп се завръща в Белия дом. Китай, най-големият вносител на суров петрол в света, се опитва да съживи закъсалата си икономика, което потенциално ще увеличи търсенето на петрол.
Европа е изправена пред продължаваща несигурност във връзка с войната в Украйна и политическите сътресения в Германия и Франция.
Всички тези напрежения бяха извадени на показ на годишната климатична конференция на ООН в Баку в Азербайджан през ноември, когато президентът на страната домакин Илхам Алиев приветства петрола и газа като „дар от Бога“. Тази среща на върха доведе до глобално споразумение за финансиране на климата, но разочарова привържениците на климата, които се надяваха правителствата да се обединят около постепенното премахване на петрола, газа и въглищата.
Енергийните компании ще следят дали Тръмп ще изпълни обещанията си да отмени силните политики на президента Джо Байдън за зелена енергия, които стимулират инвестициите във възобновяеми енергийни източници в Съединените щати. Тръмп обеща да отстрани Съединените щати от глобалните усилия в областта на климата, назначавайки за свой нерегиен експерт друг скептик в областта на климата – Крис Райт.
Има потенциални клопки в подновения акцент от страна на енергийните компании върху петрола и газа.
Ръстът на търсенето в Китай, който движи глобалните цени в продължение на две десетилетия, се забавя, с все по-големи признаци, че потреблението на бензин и дизел няма да е във възход.
В същото време ОПЕК и най-големите съюзници – производители на петрол, многократно отлагаха плановете си за отмяна на съкращенията на доставките, тъй като други страни, водени от Съединените щати, увеличават производството на петрол.
В резултат на това анализаторите очакват петролните компании да се сблъскат с по-строги финансови ограничения през следващата година. Очаква се нетният дълг на петте най-големи западни петролни гиганта да нарасне до 148 милиарда долара през 2024 г. от 92 милиарда долара през 2022 г., въз основа на оценки на LSEG, цитирани от Ройтерс.
