Промяната на начина на производство на хранителните продукти в световен мащаб, може да позволи намаляването с почти една трета на общите емисии на парникови газове, без това да се отрази на изхранването на населението, според доклад на Световната банка, цитиран от rfi.fr.
„За да защитим нашата планета, ние трябва да променим начина, по който произвеждаме и консумираме храните“, казва управляващият директор на Световната банка Аксел ван Троценбург в предговора към доклада.
На селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост се дължат „почти една трета от общите емисии на парникови газове в света“ или „това е повече от емисиите за отопление и електроенергия взети заедно“, уточняват от Световната банка.
В доклада се казва, че селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост предоставят „огромна възможност“ за намаляване на световните емисии с почти една трета чрез „прости и лесно достъпни действия“ и призовава страните да инвестират повече в това.
Ползите от такива инвестиции „далеч надвишават разходите“ и Световната банка оценява инвестициите, необходими за намаляване наполовина на тези емисии до 2030 г. и достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. на 260 милиарда долара годишно. Двойно повече се изразходват всяка година за субсидии в селското стопанство, много от които вредят на околната среда“, подчертава банката и призовава за преосмислянето им, за да се финансират част от необходимите инвестиции.
Да се променят практиките на производство и използването на земята
Ползите, в замяна на това, ще възлизат на около 4000 милиарда долара, които, освен по-ниските емисии, са свързани с подобряване на здравето на хората, укрепване на хранителната сигурност, увеличаване на заетостта и постигане на по-високо качество на живот на фермерите.
Страните със средни доходи, които произвеждат две трети от емисиите на парникови газове от аграрния сектор, трябва, според Световната банка, да обмислят практики в живоновъдството с ниски емисии и да използват земята по по-устойчив начин. „Простият факт на промяната на начина, по който страните със среден доход използват земята (…) може да намали емисиите от аграрния сектор с една трета до 2030 г.“, изтъква Аксел ван Троценбург.
Що се отнася до богатите страни, Световната банка ги призовава да покажат пътя: „те могат да намалят енергийните емисии, да помогнат на развиващите се страни в прехода им към ниски емисии и да насърчават производството на храни с ниски емисии“. По-конкретно, по-малко червено месо, повече варива за осигуряване на приема на протеини, например.
Световната банка най-накрая насърчава страните с ниски доходи да не повтарят грешките от миналото на най-богатите, като избягват „изграждането на инфраструктура с високи емисии, която сега страните с високи доходи трябва да заменят“.
