Текстът е от блога на професора по икономически науки в университета в Тулуза, Габриел Колетис, в изданието alternatives-economiques.fr…
Всеизвестно е голямото внимание, което президентът Макрон отделя на въпроса за атрактивността на Франция. Знаеме също така, че президентът беше заявил, че (вторият) му петгодишен мандат ще бъде нищо друго освен екологичен. Как да не аплодираме последните изявления на президента на Конференцията на ООН за океаните: „И така, бинго, ние сме готови, продължаваме напред, искам Франция да поеме своите отговорности, трябва да обединим цялата добра воля, публична и частна, европейското и международното финансиране, но не трябва да се отказваме.“
Но малцина бяха разбирали преди това, че същият този президент смяташе, че за да запази конкурентоспособността на предприятията, ще стигне дотам, че да поиска чисто и просто отменянето на Европейската директива относно задължението за бдителност (CS3D). За да избегне всякаква двусмисленост, президентът поясни своето мнение, като заяви, че „CS3D и някои други регламенти не трябва просто да бъдат отложени с една година, а да бъдат отменени“. Да припомним, че директивата CS3D, приета преди година, но чиято дата за влизане в сила вече беше отложена за 2028 г., има за цел да въведе задължение за систематична бдителност по цялата верига на стойността, като включва задължения за превенция, оценка и комуникация относно отрицателните въздействия, свързани с правата на човека и околната среда. Трябва да се отбележи, че цялата верига на стойността означава, че задължението за бдителност се прилага не само за производителите, но и за техните доставчици и подизпълнители.
Да вървим бързо и мощно… но в каква посока?
Предотвратяването на ниво предприятия на негативните въздействия върху правата на човека и околната среда е положителна мярка, без която защитата на живота и екологичният преход ще бъдат изпразнени от съдържание. С какво тази мярка, която президентът осъжда, докато се представя за пламенен защитник на околната среда по международните форуми, може да подкопае конкурентоспособността?
Според президента, Европа е изправена пред „многобройни ограничения и регулации в много сектори, като същевременно отваря пазарите си за компании, прилагащи по-ниски стандарти“. Според него „трябва да вървим бързо и мощно, ако искаме да се върнем в състезанието“. Да вървим бързо и мощно, да продължаваме напред и да не изпускаме нищо… Но в каква посока? Тази на една конкурентоспособност, която не може да бъде обременена от социални и екологични задължения, считани за ограничения? Или тази на защита на живите същества, на океаните, на биоразнообразието? В зависимост от обстоятелствата, президентът изглежда, че иска да върви в едната, а после в другата посока.
Но истинският въпрос сякаш се избягва. Той е не защо президентът използва двусмисленост в изказванията си, а защо той смята, че има несъвместимост между защитата на околната среда и насърчаването на конкурентоспособността на предприятията, като изборът му де факто е насочен към насърчаване на това, което той смята за благоприятно за конкурентоспособността: а именно липсата на ограничения и премахването на регулациите свързани с правата на човека и околната среда.
Остарели обществени нагласи, но които остават доминиращи
Обаче въпросът е не толкова в мисленето на президента, колкото за обществените нагласи, които то поражда. Какво ни казват обществените нагласи за конкурентоспособността? Че не трябва да се ограничават предприятията или да им се налагат регулации, ако искаме те да са конкурентоспособни. Че заетостта зависи от тяхната конкурентоспособност (а не от инвестициите или печалбите им). Нищо особено ново.
Противопоставянето на конкурентоспособността на екологичния преход разкрива разделянето в общественото мнение между икономиката и екологията, като най-често проритет се дава на първата. Природата продължава да бъде считана като източник на неизчерпаеми ресурси, от които може да се черпи до безкрай, дори с цената на все по-скъпи решения. Тази природа съществува, за да ни предоставя „екосистемни услуги“, които би трябвало да оценяваме на парична основа, преддверие на комерсиализацията. Замърсяването би било просто отрицателен външен ефект, който би могъл да бъде компенсиран или преодолян с технологични решения, основани на хипотезата, че капиталът просто съществува под различни форми – производствен капитал, човешки капитал, природен капитал – и че те са взаимозаменяеми.
Колкото до линейния икономически модел, в действителност той не се оспорва в обществените нагласи. Кръговата икономика, такава каквато тя масово се разбира, предимно под формата на рециклиране, не само не се противопоставя на линейния икономически модел, но може да се разглежда като негово допълнение, позволявайки неговото устойчиво съществуване.
Необходима е промяна в начина на мислене
Необходима е промяна в начина на мислене, за да се формулират икономиката и екологията, конкурентоспособността и защитата на екологичните и човешките права. Тази промяна трябва да се облегне на нови икономически модели, както и на преосмислени микроикономически инструменти. Именно чрез обръщане на отношението екология/икономика, може да се появи една друга индустрия.
Този обрат предполага вече да не се търсят необходимите материали и енергия след като веднъж сме определили пазара, продукта и процеса, а обратното – да се започне от наличните материали и енергийни източници, които имат отношение към защитата на биосферата и след това да се определят възможните икономически действия. Към това ни тласкат подходите, свързани с биоикономиката. Тези подходи надхвърлят перспективата за увеличено използване на биомаса и, в по-широк смисъл, на биоресурси, за да ни накарат да преосмислим икономическия си модел чрез намаляване на зависимостта от изкопаемите суровини, създаване на местна добавена стойност, насърчаване на устойчивостта и участие в екологичния преход с оглед по-скоро на устойчивостта, а не на ефективността.
